Войните ги започват неудачниците [bg]

Вратата се отвори веднага. Мъжът на прага внимателно я огледа и широко се усмихна:

— Марина?

— Да, здравейте.

— Аз съм Алик. Влизай.

Младата жена беше леко разочарована. Приятният баритон се оказа най-хубавото у фотографа. Иначе собственикът на студиото беше и по-дебел, и по-плешив, и по-нисък, отколкото предполагаше. Освен това беше облечен в джинси и бяла тениска, увиснала на белите му тлъсти рамене.

Момичето плахо пристъпи в полутъмния коридор.

— Внимателно, има стъпала.

— Благодаря. — Марина едва не падна от малката стълба.

Студиото се намираше в сутерена на сградата. В тръбите, минаващи през коридора, течеше вода, а в тъмния ъгъл нещо подозрително шумолеше.

— Мислех, че работите в мансарда.

— Това е важно за художниците, — обясни Алик. — Светлина, нали разбираш. За фотографите е по-лесно, светлината така или иначе е изкуствена.

— Разбирам.

Те минаха през дългия коридор, пълен със стари прашни мебели, и влязоха в силно осветено помещение с малък подиум до девствено бяла стена.

— Разполагай се, — мъжът неуверено се размърда. — Искаш ли кафе?

— Да, благодаря.

— Ей сега. — Той влезе в съседната стая. — Чувствай се като у дома си.

Марина остави куфара си до дивана и се огледа. Няколкото професионални камери, разположени на стативи около подиума и мощното осветителско оборудване предизвикаха у нея уважение. Тя плахо прокара пръсти по матовата страна на най-големи фотоапарат и поклати глава. В толкова сериозно студио попадаше за първи път. Освен оборудването, дивана, малка масичка и няколко кресла, в стаята нямаше нищо, за това пък свободните стени бяха украсени с фотографии, предизвикващи у нея жив интерес. Блондинки и брюнетки, кестеняви и червенокоси, пищни красавици и гъвкави пантери, весели, страстни, примамващи, горещи. Някои даже твърде горещи, фотографът явно балансираше на ръба на порнографията, и Марина се изчерви — опитът и на модел се изчерпваше с няколко снимки по бански.

— Изучаваш конкуренцията? — Алик влезе в студиото. — Някои от тях са в „Елит“, „Ред старс“, на кориците на „Космополитен“ и „Вог“, по подиумите в Париж…

— В Париж? — недоверчиво се обърна към него Марина.

Клатейки се, Алик се приближи до стената и посочи с пръст фотографията на прелестна блондинка, изящно извита на черен стол.

— Работи с „Версаче“. Аз я открих. Горд съм.

Марина внимателно се вгледа във фотографията.

— С какво е по-добра от мен?

— Правилно, — захили се Алик. — С какво? С нищо! Някога и тя дойде тук, в този сутерен, без пари, без минало, без настояще, но с огромни, горящи очи. Сега има всичко.