Войните ги започват неудачниците [bg]

— Значи, досието му никога няма да го видя, — въздъхна Корнилов.

— Питай мен.

— Защо е напуснал?

— Всички напускат някога.

— Знаете ли с какво се е занимавал, след като е напуснал армията?

— Не е станал престъпник, това е сигурно, — бавно отговори старецът. — Игор беше възпитан другояче.

— Лебед?

— Така го наричаха.

— Загинал е в престрелка.

— Престрелките невинаги са криминални, Андрюша.

— Това ваша операция ли е било? — кисело попита майорът. — Имам предвид стрелбата на бул. „Вернадски“ и всичко, свързано с нея.

— Ние много рядко се провеждаме операции в страната, а и действаме по-внимателно.

Корнилов вярваше на думите на стареца. Въпреки, че беше доста разочарован. Ако Хенрих Карлович беше отговорил по друг начин, всичко си идваше на мястото, и делото щеше да приключи мигновено. Майорът се замисли.

— Той не е бил сам на мястото на престрелката.

— Лебед беше отборен играч. С разработването и ръководството на операциите по правило се занимаваха други хора.

— Имате ли предположения, с кого е бил?

Хенрих Карлович се усмихна:

— Винаги съм казвал, че загубихме много, когато ти отказа да ни сътрудничиш. Имаш желязна хватка.

Корнилов посегна към цигарите във вътрешния си джоб, но се спря и разсеяно оправи сакото си.

— Въпреки това?

— Игор напусна системата заедно с командира си. Много ценен играч, ако продължаваме да използваме същите термини.

— Резидент?

— Не — Хенрих Карлович сви устни. — Управлението, в което те работеха, се занимаваше с изпълнението на деликатни мисии.

Андрей очакваше подобен отговор. Дързостта, с която действаха нападателите на бул. „Ленински“, показваше богат жизнен опит и професионализъм.

— А как е възпитан този играч? — попита майорът. — Той би ли станал престъпник?

— В никакъв случай. Прекалено посредствено е за него.

— Вчера вечерта, — каза Корнилов, бавно подбирайки си думите, — вашият специалист по деликатните мисии е избил единайсет човека на бул. „Ленински“.

— Единайсет? Колко са били всичко?

— Толкова.

— Тогава всичко е наред.

— Той е опасен, Хенрих Карлович.

Старецът отрицателно поклати глава:

— Не. Но даже да се случи нещо извънредно, ние можем да го неутрализираме.

— Въпреки това аз много бих искал да поговоря с този човек.

— Намери го и поговори, — предложи старецът. — Извинявай, Андрюша, аз няма да ти помогна за това. Само ще добавя, че този, с който искаш да говориш, е обявен за безсрочно издирване в шест страни по света. Търсят го по име и външни белези, които отдавна са се променили. Той не оставя следи. Но даже да ти провърви, системата ще го прикрие.