Войните ги започват неудачниците [bg]

Артьом винаги звънеше между единайсет и дванайсет и половина, за да решат какво да правят вечерта. Днес — не.

„Сигурно е сърдит, нека! Имам работа, много съм зает! Позьор! Исках да отида със Зойка в Крим — не ме пусна, а тя утре ще бъде в Алуща!“

Люся едва не заплака от самосъжаление.

„Добре, днес ще поставя въпроса ребром, или той си взима отпуска, или да си търси друга глупачка.“

Желанието да тренира внезапно изчезна, прииска и се вана. Люся превключи телевизора на НТВ.

— Днес сутринта в центъра на Москва, на ул. „Покровка“, имаше ожесточена престрелка, с човешки жертви. — Гласът на диктора беше изпълнен с трагизъм. — Нашият кореспондент Денис Солдатиков предава от мястото на събитието. Денис, ако обичаш.

На екрана се появи млад репортер с бяла риза и вратовръзка.

— Преди няколко часа срещу офисите на компания „ГВ“ бандити взривиха паркиран до тротоара Ягуар, след което започна престрелка.

Камерата показа потрошената кола, покрита с противопожарна пяна, а на заден план се виждаше познатата табела „ГВ“. Там работеше Артьом.

— По наши сведения, водачът на Ягуара е загинал. Вследствие на започналата стрелба има ранени минувачи. Млада жена, работеща в компания „ГВ“, е откарана в болницата с огнестрелни рани.

— Денис, известно ли е, кой стои зад тази акция? — включи се дикторът от студиото. — Полицията съобщи ли някакви подробности?

— За съжаление, не. На мястото на произшествието дойде майор Корнилов, но отговорите му бяха уклончиви. Улицата е преградена, има огромно задръстване, трябваше да носим апаратурата от Садовое колцо…

— Благодаря, Денис. — Картината се върна в студиото на НТВ. — Напомням, че тази престрелка е трета по ред за последните няколко часа, и много наблюдатели предсказват нова серия гангстерски войни. След половин час в Московското управление на полицията започва извънредна пресконференция, от която ще има пряко включване…

Люся изключи телевизора и зяпна черния екран.

Артьом не беше звънил! Люся седна на ръба на дивана. В новините казаха, че е ранена млада жена, работеща в „ГВ“. Ами ако Артьом…?! Той се обажда всяка сутрин. Зави и се свят, и не чу веднага звънеца на вратата. Какво да прави?

На вратата се позвъни отново, настойчиво. Момичето потрепери, и внимателно, на пръсти се доближи до вратата и погледна през шпионката:

— Кой е там?

В мрачния коридор стоеше симпатичен младеж с джинсово яке.

— Полиция! Степанова, Любов Владимировна тук ли живее?

— Аз съм Любов Степанова — преглътна Люся, — Владимировна.

— Лейтенант Васкин, отдел за специални разследвания, — представи се младежът, — трябва да ви задам няколко въпроса.