И се възправи сянка [bg]

В продължение на още половин час Аш пълзя към фигурата в нощния мрак. Беше трудна работа — трябваше да придвижва всеки свой крайник за много кратко време и без да издава звук. Това изискваше от него върховна концентрация. През цялото време болните му гърди горяха от болка, тъй като му се налагаше да диша толкова плитко.

На шест стъпки от поста замръзна, когато някъде наблизо нечие прокашляне наруши тишината. Той също изпита нужда да се изкашля. Гърдите му се свиха конвулсивно и той стисна с ръка устата си, докато желанието не отмина. Видя, че жрецът воин извърна глава в неговата посока.

Аш лежеше, притиснат към тревата, и едва дишаше със затворени очи.

Мина доста време — достатъчно, за да кацне един комар върху покритата му със сажди буза. Той усети сърбенето от докосването му, но остана така съвършено неподвижен, че малко след това насекомото отлетя, без да го ухапе.

Погледна през спуснатите си клепачи и видя, че стражът гледа в друга посока. Възрастният мъж започна да се движи отново. Като котка, излязла на лов, той вдигаше и отпускаше крайниците си преднамерено бавно, като скъсяваше разстоянието сантиметър по сантиметър. Докато се приближи, по кожата му изби пот.

Лежеше точно пред ботушите на мъжа.

Пазачът в бяла роба подуши въздуха и се огледа. Можеше да подуши потта на Аш.

Рьошунът нанесе удар и заби палците си в гърлото на мъжа.

Жрецът воин се задави, опита се да издаде звук и ръцете му започнаха да драскат лицето на Аш. Рьошунът натисна още по-силно с палците си и видя през маската проблясъка на бялото на очите на жертвата си.

Помогна на отпуснатото в ръцете му тяло на мъжа да се свлече полека на земята. Продължи да натиска с палци, докато не се увери, че той е мъртъв.

— Куно? — разнесе се глас от мрака вляво от него.

Аш замръзна с ръце, все още вкопчени във врата на жреца воин. Усети миризмата на алкохола, който се беше разсипал от манерката на мъжа.

Преглътна, за да потисне оригване в гърлото си.

— Да — отговори той на търговски и зачака да чуе вик за тревога.

— Нищо — отново се разнесе гласът. — Стори ми се, че чух нещо.

Аш трябваше да бърза. Жертвата му беше по-едра, отколкото му се бе сторила в началото, и докато надяваше бронята и робата на жреца воин, стори му се, че са му твърде големи.

После осъзна, че греши. Той самият беше станал по-дребен. Беше отслабнал по време на дългото пътуване.

Придърпа наметалото върху прекалено голямата броня, като се надяваше, че това ще бъде достатъчно, за да скрие меча, както и факта, че доспехите не са му по мярка.

После постави маската на лицето си. Тя покриваше и скалпа му, подобно на шлем. Погледна само веднъж към разкривеното лице, което се разкри под нея — беше на мъж на средна възраст с обръсната глава, сурово лице и изразени челюсти. Аш се наведе и затвори изпъкналите очи на жреца воин.