И се възправи сянка [bg]

Аш стоеше сред пепелта и развалините, останали от малкото рибарско село, върху все още димящия връх, и гледаше втренчено надолу към редицата отрязани пениси, подредени в мрака като забравена детска игра на счупени пръчки.

Наблизо овъглените тела на хората, на които бяха принадлежали, лежаха разкривени сред останките на една срутена конюшня. Аш беше мярнал между тях и по-малки трупове — на деца и дори на бебета.

От жените нямаше и следа.

Не за пръв път в дългия си живот Аш бе поразен от факта, че смъртта мирише по един и същ начин, независимо дали става дума за хора, зелове или кучета. Аш беше виждал такива неща и преди, с Народната революционна армия. Продължителната война в родината му беше изгорила състраданието в сърцата на мнозина мъже. Загубата беше довела негови приятели до лудост или просто ги бе направила закоравели и безчувствени като самия него, докато онези мъже, които вече бяха покварени от жестокостта вътре в тях, се наслаждаваха на воля по бойните полета на войната, където обичайните ограничения на благоприличието вече не важаха.

Първия път, когато беше станал свидетел на такава жестокост, това беше разбило сърцето му — измъчваше се така, сякаш скърби заради невярна любима, макар усещането да беше много по-лошо от това. То беше като разкритието, че в сърцето на света се крие една голяма лъжа, която сега е излязла наяве чрез шокираща вивисекция.