Открадни си свят [bg]

Наобиколили отвора на пещерата, ловците коментираха гръмогласно и от време на време плюеха вътре.

— Хайде, какво му мислим толкоз? — казваха те. — Каквото и да е, нас ни чака!

Те се отдръпнаха назад и дадоха път на Джоан и Лойд. Двамата изстреляха последователно харпуните си, към които имаше прикачени стоманени въжета и плъзгачи с ръкохватки. След това започнаха спускането. На пет метра по-надолу Джоан откри малка площадка, където можеше да приседне.

— Всичко е наред — провикна се тя. Доджър нави ръкави, пъхна фаса зад ухото си и я последва. Джоан й помогна да се приземи. И двете не обърнаха внимание на инструкциите, които им даваше Ксавир отгоре.

— Човек убивам за чаша бира — оплака се Доджър.

— От твоите уста в Божиите уши — рече Джоан. Татуировките по мургавите й ръце сияеха, сякаш озарявани от вътрешна светлина.

Под тях се виждаше гърлото на следващия тунел. Въже по въже, клин след клин, те се спуснаха предпазливо по стената и навлязоха в него. Беше гладък, хоризонтален, поне в първите десетина метра, преди да се извие като тирбушон. Картографът на професора се почеса по главата и прехапа устни. Беше уверен, че под тях започва тъмен регион, херметически затворено царство на мраз и вакуум.

Катсингълови вземаха образци от черните мъхове по стените и ги запечатваха в найлонови пликчета. Децата им бяха опрели дъната на пластмасовите си чаши във външната магистрална стена. Те напъхаха уши в отворите.

— Ей, чуйте! — извика едно от момичетата. — Това е машина!