![Открадни си свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/3/otkradni-si-svyat-bg-download.jpg)
Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
И те потеглиха отново, през ивицата умираща извънземна флора, право към вътрешностите на „Изобилие“.
Натуралистите, предвождани от доктор Катсингъл, не изпитваха никакъв интерес към Тайнствената жена. Те бяха напълно удовлетворени от привидната цел на експедицията. Ловците обичаха да подхвърлят пиперливи забележки и лишени от духовитост шегички. „Цветя за съпругата!“ — крещяха хорово те по някаква неясна причина всеки път, когато шубраците стържеха прозорците на автобуса. Сетне пак започваха да се хвалят с предишните си подвизи. За Доджър Гилеспи най-странното от всичко бе, че не разполагаха с никакви документирани сведения за съществуването на Тайнствената жена. Никой от тях не можеше да го твърди със сигурност, основавайки се на неопровержими доказателства. Ала въпреки това всички бяха готови да си изгубят времето и напълно вероятно — да изложат живота си на риск, прониквайки в неизследваните райони на кораба, в преследване на една химерична идея.
Докато пълзяха покрай стената на една зле осветена галерия, Доджър Гилеспи произнесе:
— На времето имах един малък изтребител „Шинацу Кастанет“. Това беше още когато работех в Автономния завод. Двигателчето беше съвсем малко, нямаше и петдесет мегавата. Непрестанно го поправяхме… — Тя повдигна нагоре лъча на фаровете, за да освети хълма пред тях. — Сега сигурно щях да взема поне десет хиляди за него.
— Само дето вече го нямаш — отбеляза Роналд, докато се наместваше на седалката.
— Така е, Роналд. — Капитан Гилеспи се питаше какво ли става сега в системата. Накъде ли се е изтърколил зарът? Дали серафимите държат в ръце всичко?
— Джоан, скъпа, ще ми свиеш ли една цигарка?
— Чакай, аз ще ти направя — предложи Роналд.
— И на мен също — прозя се Лойд.
— Отпред се задава силно пресечена местност — обади се Дейвид Ксавир по интеркома. На малкото телевизорче се виждаше лицето му, изпънато зад волана на гравитокамиона.
Всъщност, всички можеха да се уверят в думите му с едно надникване през предното стъкло, но Бет послушно показа картина. Заострени стълбове от матрица стърчаха във всички посоки, подкрепяйки и пронизвайки прозорчести мембрани от нещо избеляло и прозрачно. Почвата беше влажна и лепнеше на буци по гумите… Все едно че пресичаха гора, направена от лепило.
— Сополивият свят — кръсти го Роналд. Останалите се наведоха напред и взеха да го закачат и да му бутат шапката.
Капитан Гилеспи не можеше да реши кое е по-добре — дали да следва автобуса на ловците, или да продължи напред. Автобусът непрестанно затъваше, буксуваше и се налагаше да го изчаква. На няколко пъти предложи да го вземе на буксир, но ловците се заинатиха. Преподобният Арчибалд огласяше околностите с молитвите си, докато останалите членове на групата се подреждаха за поредното бутане зад каросерията. Джоан и Роналд се кискаха доволно.
Лойд се загледа към стерилните галерии отвъд гората.
— Хич няма да я намерим тук — въздъхна той.
Но скоро се показа още един надпис от светещи графити, под светлините на гравитокамиона.
Дженива Маккан водеше репортажа, а Бет правеше снимките. Господин Арчибалд обясняваше на висок глас някаква негова теория, основана на нещо, което той наричаше „пясъчен шрифт“. Специалистите наизвадиха уреди и потънаха в замервания. В едно нямаше съмнение — стрелката сочеше право към една подземна артерия, която водеше надолу.
Налагаше се да изоставят превозните средства. Професор Ксавир включи микрофона.
— Знаехме, че рано или късно ще настъпи този момент — съобщи той на останалите. — За щастие сме подготвени за него.
Междувременно Доджър Гилеспи насочи гравитокамиона и автобуса към едно скришно място, където щяха да са на сигурно, в случай на непредвидено свличане.
— Бет, моля те, качи се горе — ръкомахаше Дженива. — Искам да покажеш панорамна картина на всичко това, най-вече трите изоставени превозни средства… Доджър? Доджър, капитан Гилеспи, чудя се дали ще имаш нещо против, ако помолим господин Арчибалд да върне за малко автобуса, а ти отново да посочиш с ръка… не? Е, нищо. Майчице, какво ли не бих дала за една гравитокамера!