Изтръгнати от корен [bg]

Погледнах тълпата от млади войници, които говореха и се смееха, докато хапваха от хляба.

— Имате ли достатъчно за всички?

Змеят ги изгледа хладно и уверено, сякаш замахна с коса.

— За колкото останат.

Аз потреперих.

— Все още не мислите, че идеята е добра. Дори след Йежи.

От Леса още се вдигаше тънък стълб дим от мястото, на което бе изгаряло дървото-сърце; бяхме го видели още вчера.

— Идеята е ужасна. Но още по-зле би било да пусна Марек да вкара двама ви със Соля вътре без мен. Аз поне имам някаква представа какво ни очаква. Хайде, нямаме много време.

Каша мълчаливо ми помогна да събера борови иглички за заклинанието. Соколът вече изграждаше сложна защита около принц Марек, приличаща на блестяща стена от тухли, които редеше една върху друга; щом стигна над главата му, засия като цяла и се срути върху него. Когато погледнех косо, виждах отблясъците по кожата му. После Соколът издигна една и за себе си. Забелязах обаче, че не направи същото за никой от войниците.

Коленичих и запалих боровите иглички и клонки. Щом димът изпълни полянката — горчеше и от него гърлото ми пресъхна — вдигнах очи към Змея.

— Да направите сега вашето?

Заклинанието обгърна раменете ми като дебело палто пред огнище: сърбящо и неудобно, което само те кара да се чудиш за какво ти е. Затананиках собственото си защитно заклинание заедно с него, като си представях, че се увивам срещу лютата зима: не само палто, но и ръкавици, вълнен шал, ушанка, плетени панталони над обувките, всичко добре запасано и втъкнато, за да няма "откъде да влезе студът.

— Сложете си шаловете — казах аз, без да отмествам поглед от димящия огън, забравила за миг, че говоря на възрастни мъже, войници; още по-странното бе, че те се подчиниха. Аз раздвижих пушека около себе си, за да попие във вълната и памука на шаловете им заедно със защитата.

Последните иглички станаха на пепел и огънят угасна. Аз се изправих малко несигурно на крака, като кашлях от дима и търках насълзените си очи. Когато премигнах, за да ги избистря, потръпнах: Соколът ме гледаше, жадно и съсредоточено, докато вдигаше една гънка на пелерината си върху устата и носа си. Бързо се извърнах и отидох да пийна от реката и да отмия пушека от ръцете и лицето си. Не ми харесваше начинът, по който очите му се опитваха да пробият кожата ми.

Двете с Каша също си поделихме един самун хляб: безкрайно познатият хляб от пекарната в Дверник, хрупкав, сиво-кафяв и леко киселеещ — вкусът на утрото у дома. Войниците вече прибираха манерките, бършеха трохите и се качваха обратно по конете си. Слънцето пробиваше над дърветата.