Драконите на сломеното слънце [bg]

— Може би Ваше величество ще пожелае да поспи няколко часа — предложи Ролан след вечеря.

Силван мислеше, че е на път да рухне от умора, ала, след като се нахрани, се чувстваше далеч по-отпочинал.

— Бих искал да науча повече за родните земи — каза той. — Чувал съм някои неща от майка си, но разбира се, тя не знаеше нищо за събитията след… след своето напускане. Говореше за щита. — Принцът се огледа. Красотата на това място всеки път го караше да затаи дъх. — Разбирам защо искате да защитите страната си — той посочи дърветата, чиито стволове сияеха в мрака с цветовете на дъгата и към гарвановото цвете, осеяло околните треви — от хищните пръсти на нашите врагове.

— Да, Ваше величество — съгласи се Ролан. — Има и такива, които твърдят, че никоя цена не е достатъчно висока, нито дори собственият ни живот. Но ако всички сме мъртви, кой ще остане, за да се радва на красотата? А и смятам, че ако елфите изчезнат, ще изчезнат и горите, понеже във всяко дърво живее част от нас. Душите на елфите са обвързани със самия живот.

— Но народът ни е по-многоброен от звездите — възкликна Силван, мислейки, че Ролан вероятно преувеличава.

Елфът вдигна очи към небето.

— Накарайте половината от тези звезди да помръкнат, Ваше величество, и ще откриете, че светлината им ще отслабне значително.

— Половината! — младежът беше потресен. — Не и половината!

— Половината население на Силванести вече е измряло от болестта, Ваше величество — кимна Ролан и замълча за момент. После каза: — Онова, което сега ще споделя с вас, може да бъде сметнато за предателство. Грози ме сериозно наказание.

— Под наказание сигурно имаш предвид прогонване? — попита разтревожено Силван. — Изгнание? Обявяване за мрачен елф?

— Не, вече не постъпваме така, Ваше величество — отвърна неговият водач. — Не можеш да изпратиш някого в изгнание, след като никой не би могъл да премине през щита. Сега хората, които говорят против генерал Конал, просто изчезват. Така и не научаваме какво се случва с тях.

— Ако е така, защо тогава народът не е въстанал? — попита озадачено Силван. — Защо не го свалят от власт и не принудят Водачите да премахнат щита?

— Понеже само малцина знаят истината. И дори ние не разполагаме с доказателства. Лесно е да се изправим в Кулата на Звездите и да заявим, че Конал е изгубил здравия си разсъдък и че дотам е изплашен от външния свят, че по-скоро би предпочел да измрем до крак, отколкото да станем част от този свят. Наистина можем да го заявим, но тогава той ще се изправи и ще каже: „Лъжете! Махнете щита и мрачните рицари ще навлязат в горите ни с техните брадви, великаните ще осакатят всяко растение, а Великите дракони ще се спуснат над нас и ще ни разкъсат на парчета.“ Това ще каже той, а хората ще се надигнат и ще заплачат: „Спаси ни! Защити ни, скъпи управнико Генерал Конал! Няма към кого другиго да се обърнем!“. И толкова.