![Драконите на сломеното слънце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/4/drakonite-na-slomenoto-slnce-bg-download.jpg)
Драконите на сломеното слънце [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 954-761-174-7
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на сломеното слънце [bg]». Краткое содержание книги:
— Разбирам — каза Силван. Той се взря в Ролан, който наблюдаваше замислено заобикалящата ги тъмнина.
— Сега хората най-после ще имат към кого другиго да се обърнат, Ваше величество — обади се отново елфът. — Законният наследник на трона на Силванести. Но трябва да бъдем внимателни — усмихна се тъжно. — Защото иначе може и вие да „изчезнете“.
В мрака затрептя прекрасната песен на славея. Ролан събра устни и изсвири в отговор. От сенките мигом изникнаха фигурите на трима елфи. Силван ги разпозна веднага — бяха съвсем същите елфи, които бе срещнал тази сутрин.
Тази сутрин! Звучеше невероятно. Дали наистина беше тогава? Изминалото време му се струваше като дни, месеци и години.
Ролан се изправи, за да ги посрещне с ритуалното ръкостискане и целуване по бузата.
Елфите носеха съвсем същите наметки като неговия водач, ала дори и след като със сигурност знаеше, че се намират пред очите му, младежът едва успяваше да ги различи на открито. Изглеждаха обгърнати в мрак и звездна светлина.
Ролан започна да ги разпитва за обиколката им. Тримата докладваха, че границите по протежението на Щита са съвсем тихи, „мъртвешки тихи“, както не без известна ужасна ирония се изрази един от тях. Чак тогава новодошлите насочиха вниманието си към Силван.
— Значи си го разпитал, Ролан — каза единият, като се взираше в младежа. — Наистина ли е този, за когото се представя?
Силваношей се изправи с мъка на крака. Чувстваше се непохватен и засрамен. Понечи да се поклони на по-възрастните от него, както го бяха учили като дете, но изведнъж си даде сметка, че в края на краищата е крал. Не той, а те трябваше да му се покланят. Погледна объркано към Ролан.
— Не съм го „разпитвал“ — отговори строго Ролан. — Обсъдихме много неща. И да, вярвам, че той е Силваношей, законният Говорител на Звездите, синът на Алхана и Портиос. Нашият крал се завърна. Денят, който очаквахме тъй дълго, настъпи.
Елфите отново огледаха от горе до долу младежа, след което отново обърнаха очи към водача си.
— Може да е измамник — каза един от тях.
— Сигурен съм, че не е — отвърна твърдо убеден Ролан. — Познавах майка му, когато още беше на неговата възраст. Борих се редом с баща му срещу кошмара. Прилича и на двамата, макар да е взел повече от баща си. Ти, Дринел, ти също се сражаваше рамо до рамо с Портиос. Погледни този младеж. Лесно се забелязва как образът на бащата се е отпечатал върху този на сина.
Елфът се взря в Силваношей. Принцът устоя на вперените в него очи, без да помръдне.
— Вгледай се със сърцето си, Дринел — настоя Ролан. — Очите често ни лъжат. Но не и сърцето. Чу го да си говори, когато го следвахме и все още нямаше представа, че някой го слуша. Чу и какво ни каза, когато все още вярваше, че сме войни на служба в армията на майка му. В него няма преструвка. Готов съм да заложа живота си за това.
— Прав си. Наистина в него има много от неговия баща и вероятно нещо от очите на майка му. Но що за чудо е позволило на сина на нашата изпратена в изгнание кралица да премине през щита? — попита Дринел.
— Не зная как се е случило — отвърна объркано Силван. — Навярно съм паднал през него. Не си спомням. Но когато се опитах да се върна, щитът не ме допусна.
— Така е, хвърли се срещу щита — потвърди Ролан. — Опита да се върне, опита се да напусне Силванести. Нима един измамник ще постъпи тъй, щом вече си е дал труда да проникне? Нима един измамник ще признае пред всички, че не знае как е сполучил да го постигне. Не. Измамникът бързо ще ни предложи някоя история, нещо логично, в което да повярваме.
— Казваш, че трябва да гледам със сърцето — произнесе Дринел. Той се озърна към останалите. — Съгласни сме. Искаме да го подложим на изпитанието на истината.
— Готови сте да ни посрамите с недоверието си — укори го, показвайки явното си недоволство Ролан. — Какво ще си помисли той за нас?