Подземен свят [bg]

Най-близкият мъж падна със забита в гърлото му стрела с отровен връх. От уважение към Пиърсън Итън бе използвал скъпа отрова — безболезнена и с бързо действие. Освен убождане по врата врагът му не бе усетил нищо. Ако знаех, че ще ми послужат срещу тамплиерите, помисли си Итън, щях да използвам по-евтина отрова.

Зареди втората стрела и я изстреля. Падна още един мъж. Трети извади къса закривена сабя изпод куртката си и се спусна с проклятия към Итън. Устата му блестеше от слюнка и беше бавен. Итън не се възгордя, че успя да отблъсне първия му удар — лесно предвидим загребващ замах. После скочи напред и прониза противника си с острието. Завъртя се, за да не го опръскат капките кръв от задавеното му предсмъртно покашляне, и същевременно посрещна атаката на последния мъж. Този беше по-добър, по-бърз, по-сериозен проблем. И той имаше закривена сабя и също започна с режещ удар, който Итън отблъсна. Размениха още два удара, преди острието му да каже решителната си дума.

Другите работници приближаваха, но гой стигна пръв до стълбите. Не си направи труда да ги използва обаче — плъзна се по носещите греди, докато обувките му изтрополиха върху дъските на импровизираната платформа. Там чакаше влакът. На пръв поглед не забеляза нищо особено.

После усети как земята се раздвижва. Чу грохот. Земята се люлееше, несъмнено. Достатъчно да го накара да залитне. Гредите от покрива на недовършения свод на тунела започнаха да падат.

Във вагона Призрака видя как Кавана се наведе и блъсна бастуна в пода. Изтръгна сферата от тояжката и я захвърли. Усмихнат победоносно, огледа артефакта. После алчните му очи се насочиха към Призрака, който усети как въздухът затрептява, сякаш идолът е намерил поклонниците си и им показва силата си. И наистина — двамата главорези го наблюдаваха, благоговейно ококорени. Призрака си спомни историите за светлинни спектакли, безгранично познание и прозрение. Сетне видя разруха, унищожение и опожарени бойни полета и се запита каква стихия е помогнал да пуснат на свобода. Задачата му беше да се сдобие с артефакта. В най-лошия случай — да не позволи да попадне в ръцете на врага. Беше се провалил.

— Чувате ли? — гласът на Кавана го изтръгна от мислите.

Сферата просия в дланта му и, да, освен ако не бяха жертва на една и съща халюцинация, всички го чуваха.

Сферата сякаш напяваше странна мелодия.

Внезапно вратата към съседния вагон се отвори рязко и Марчънт се върна, затръшвайки я зад себе си. Госпожа Пиърсън остана сама, питайки се несъмнено кога ще слязат.

— Итън Фрай идва — каза задъхано Марчънт.