Синовете на Спарта [bg]

— Но ето че сега сме тук — каза най-сетне той, когато стана ясно, че младият грък няма да млъкне сам. — Не можем да се върнем в миналото и да вземаме по-добри решения. Намираме се тук, на това място без сянка, в този ден. Най-голямата ни грижа би трябвало да е липсата на продоволствие. Няма да имаме храна и вода за вечерта, ако се откъснем от Кир. Не си представям, че ще ни даде последно угощение, преди да си тръгнем! Не, войници. Както казах, принцът ми е приятел — и голям съюзник на Гърция. Неговото злато ще помогне за израстването на следващото поколение синове и дъщери у дома. Но ако той ми беше враг, лично аз бих искал да съм колкото се може по-далече от него. Войниците му са десет пъти повече от нас и не мисля, че ще ни пусне да си тръгнем с всичко, от което се нуждаем, за да прекосим пустинята.

Още мъже почнаха да говорят. Клеарх кимаше, докато те призоваваха да се върнат в Гърция или да си купят провизии от обоза. Можеше само да се надява, че има и по-разумни, които слушат дебата. От опит знаеше, че често най-важните са онези, които не казват нищо, които обмислят всичко и разбират нещата по-добре от другите, за които мислеше като за „ветропоказатели“, които се обръщат натам, накъдето духа вятърът. Със задоволство видя, че след желаещите да говорят няма спартанци, макар че те го гледаха и чакаха. Менон беше прав в едно. Спартанците можеха да поведат останалите, ако обстоятелствата бяха правилните. В същото време беше достатъчна една погрешна дума, за да пламнат стари страсти, особено сред атиняните. Историята на Гърция бе история на постоянни войни и старите вражди имаха дълбоки корени.

Клеарх ги остави да говорят до прегракване в следобедната жега, като вмъкваше собствените си мисли всеки път, когато аргументите им се изчерпваха. Надяваше се, че малко по малко ще ги накара да разберат колко малко са възможностите им. Те не бяха планирали малкия си бунт, а просто бяха оставили негодуванието да се излее във внезапно действие, също както раздразнено дете рита вратата. Истината беше, че не можеха да си тръгнат, без да ги видят — и ако ги видеха, имаше голяма вероятност да бъдат атакувани от хората, с които бяха вървели редом месеци наред. Перспективата изобщо не беше привлекателна. Нещо повече, ако си тръгнеха, нямаше да имат нито храна, нито вода, нито транспорт за тях. Изгледите бяха доста мрачни. Точка по точка Клеарх се погрижи войниците да разберат всичко това, като през цялото време ги уверяваше, че е на тяхна страна. Престори се на скромен само когато най-безразсъдните поискаха да атакуват войската на Кир и да ограбят обоза. Клеарх поклати глава на това предложение и каза, че няма да участва в подобно предателство, но ако настояват, ще им помогне да си изберат друг водач. Предложението не мина и дискусията продължи.