Синовете на Спарта [bg]

— Войници и приятели — каза накрая Клеарх, когато слънцето вече беше увиснало над хоризонта и ужасната жега започна да намалява. Междувременно мухите ги бяха намерили и смучеха солта от кожата и очите им. Всички бяха изгорели от дългото седене на слънце. — Знаете, че животът на наемника включва рискове и дори смърт. Това е занаятът ни, макар да предпочитаме да причиняваме смърт на другите. — Изчака смехът да утихне. — Може би не сте очаквали да се изправите срещу брата на Кир или срещу Безсмъртните, които разбихме при Платея и Маратон. За такава опасна служба си заслужава да ни се плаща повече, не мислите ли? По един и половина дарика месечно. Само че дори не са ви предлагали такова възнаграждение, нали?

Всички се съгласиха, че никой не им е предлагал толкова злато. Някои мъже се загледаха замислено към слънцето. И най-добрите не можеха да изкарат и една пета от тази сума. За повечето от тях парите само от тази кампания се равняваха на сумата, която печелеха за три или четири години. На Клеарх му се наложи да чака съвсем малко, преди един от коринтяните да се изправи.

— А ако пратим хора при принца и поискаме да увеличи заплатата ни заради рисковете? По един и половина дарика на човек месечно? Той ще се съгласи ли на това?

Стотици глави се обърнаха към Клеарх, за да чуят отговора му.

— Сигурен съм — след известна пауза каза спартанецът. — Но той няма да ви прости, ако приемете това заплащане и после откажете да го последвате. Ако сте съгласни с това, трябва да го следвате до края. Ще победим, кълна се. Аз ще доведа нещата докрай. Ние сме гърци. Плащат ни добре, защото няма равни на нас. Но да ви предупредя, не бива да споменавате какво е заплащането ви пред персите.