Синовете на Спарта [bg]

Отметна килима в ъгъла на палатката и се изпика на пясъка със затворени очи. Въздухът беше горещ и зловонен, наоколо лениво кръжаха мухи и кацаха по лицето му. За момент му се стори, че ще повърне отново, и се наруга заради глупавата си постъпка. Знаеше, че ще му е зле до вечерта. Цял ден, съсипан от ексцесиите от предишната нощ. Трябваше да хапне и да пийне вода, след което да поязди, за да успокои стомаха си. В пустинята нямаше скрити места и той не искаше да опъват палатката му всеки път, когато се наложи да изравя малка дупка в пясъка. Разстройството беше доста неприятен елемент от дългия преход, за който не се споменаваше често при обучението. Кир се замоли дано да не се унизи. Баща му веднъж беше казал, че хората могат да простят на водачите си всичко освен две неща. Второто беше страхливостта.

Слугите го изкъпаха, след което го увиха в прохладна кърпа, докато го бръснеха и сресваха косата му, преди да я завържат на опашка. Кир легна на една сгъваема маса да го масажират, след което седна гол на една пейка, докато донесат дрехите и доспехите му. Отпрати слугата, който му донесе фурми и сирене. Докато привършваше с приготовленията, бе чул викове, приканващи войниците да се размърдат. Врявата се засилваше и Кир забрави за момента за собствените си несгоди, излезе навън и примижа към далечината.

Пустинята се простираше докъдето стигаше поглед, но хълмовете и дюните криеха долини, скалисти върхове, реки със зелени брегове и дори села. Макар че изглеждаха сами, хоризонтът разказваше друга история.

В небето на изток се издигаха тънки черни нишки. Кир водеше хората си на изток, винаги на изток, към столицата на баща си. Знаеше, че никоя вражеска войска не може да приближи незабележимо Персеполис, и знаеше и че появата им рано или късно ще бъде докладвана на Артаксеркс. Имперските сили обаче бяха огромни, прекалено големи, за да се съберат само за един ден или дори месец. Кир прехапа замислено устна. Всяка четвърт от имперската войска беше по-голяма от силите, които водеше той. Планът му зависеше от това да не му се налага да се изправя срещу повече от едно елитно ядро около брат му.

Мислеше си, че знае какво означават пушеците, така че не се изненада, когато Оронт дойде при палатката му, докато я събираха за предстоящия преход. Оронт скочи от черния си жребец, предаде меча си на един слуга, легна по очи в пясъка и остана така, докато Кир не му заповяда да се изправи и да докладва.

— Господарю, имам вест от съгледвачите. Стигналите най-далече съобщават за изгорени посеви и изоставени села. Ако вървим през целия ден, привечер ще стигнем първото от тях.

Кир се загледа мълчаливо към бавно виещите се стълбове пушек, тънки като косми от това разстояние.

— Тисаферн — каза той след известно време. — Изглежда, че старият ми учител е видял повече, отколкото се надявах.