Кръвта на боговете [bg]

Октавиан кипеше. Беше заобиколен от хора и не можеше да говори с Агрипа или Меценат, а само да изпълнява заповедите, които му бяха дадени. Хирций го бе поставил на лявото крило в първата от двете линии на четирите легиона. Легатите Силва и Павлиний, най-добрият избор, който можеше да направи, яз­деха с него, докато Букцион и Либурний останаха във втората линия. Строят обаче беше такъв, че обезсмисляше численото им превъзходство. Двамата консули бяха избрали онзи римски чук, който се бе провалил така зрелищно срещу Ханибал пре­ди триста години. Октавиан погледна надясно към консулите, които яздеха с пищните си наметала и доспехи в третата линия. Различаваше ги като далечни петна от бяло и червено; ликторите им също бяха на коне, за да не изостават. Формацията освен това беше дълбока и показваше, че двамата нямат доверие на хората под свое командване - нещо, което не можеше да остане незабелязано от опитните легиони. Онези в предните редици усещаха как другарите им дишат във вратовете им през цялото време, с всички последици от това.

Октавиан прибягна до стария трик на съгледвачите и сви ръце на фунии пред очите си, за да се фокусира в далечината. През движещите се кръгове виждаше планината и легионите на Марк Антоний, сновящи като мравки в подножието й. Те също се строяваха, макар и не толкова дълбоко, за да могат да контролират по-широк участък. Октавиан погледна към тръба­ча си, но не можеше да дава заповеди. Хирций и Панса команд­ваха и го бяха заявили недвусмислено. Официалният чин на Октавиан като префект беше само празна почест, поне за тази битка. Той стисна зъби, докато не го заболяха.

Легионите продължаваха напред и когато слънцето достиг­на зенита, се озоваха на по-малко от миля от очакващите ги редици. Октавиан различи нещо като останки на укрепление в началото на прохода, превърнато в овъглени греди и отломки от хиляди ръце. Беше изучил картите на Хирций и Панса и знае­ше, че проходът води към Южна Галия, където все още беше лято. Когато доближи достатъчно, за да различава отделните фигури, забеляза следа от каруци, виеща се към планината. Отново погледна надясно към Хирций и Панса в блестящите им доспехи. Може би те искаха Марк Антоний да си запази вратичка за бягство, но пък не бяха споделили това свое наме­рение с подчинените си.