![Кръвта на боговете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/3/krvta-na-bogovete-bg-download.jpg)
Кръвта на боговете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #5
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553829
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кръвта на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
За първи път в живота си Октавиан разбра ужасяващата реалност да се изправиш срещу легиони на открита равнина. Марк Антоний беше имал време да сглоби скорпионите си - оръжия с размерите на каруца, способни да изстрелят желязна стрела, която да прониже половин дузина легионери. Октавиан беше кроил планове, но те стигаха само дотук. Едно-единствено точно запратено копие можеше да сложи край на всичките му надежди.
Температурата се беше понижила от духащия от хълмовете вятър и той потръпна от студ. Навсякъде около него легионерите приготвяха тежките копия, които щяха да нанесат първия удар. Нямаше да изтеглят мечовете си преди първите три мятания, но освобождаването на дървените копия с железните им върхове приближаваше този момент. Темпото се ускори несъзнателно и центурионите трябваше да им извикат да не избързват. Всички напираха напред, а Октавиан не можеше да дава заповеди. Той се наведе напред в седлото; предпочиташе час по-скоро да се хвърли в боя, вместо да понася напрежението, което се трупаше с всяка следваща крачка.
Отляво Меценат изтегли своята спата, по-дълга от обичайния гладиус и по-удобна за сечене от гърба на кон. Римският благородник носеше гладка, излъскана до блясък броня. Когато Агрипа му се беше подиграл за начина, по който отразяваше слънцето, Меценат само се усмихна. Великолепният филигран и украшенията, предпочитани от старшите офицери, позволяваха на противниковия меч да се закачи и да ги пробие по-лес- но. Самият Агрипа си беше намерил броня тип лорика, която дрънчеше в такт с коня му. Двамата се придържаха плътно до Октавиан и много добре разбираха ролята си в предстоящото сражение. Знаеха, че Хирций го е осакатил, като го принуди да се подчини на консулския му авторитет. Двамата щяха да го защитават с цената на всичко.
Октавиан затърси Марк Антоний в редиците, но не успя да го открие. По всяка вероятност се намираше в третия ред на своето дясно крило, също като Хирций и Панса. Това означаваше, че Октавиан се намира срещу неговата позиция. Все още не знаеше какво ще направи, ако види Марк Антоний притиснат. В ума му се прескачаха какви ли не планове и стратегии, но прекалено много неща зависеха от действията на другите и най-вече на Марк Антоний. Той трябваше да му се довери.
Октавиан стисна здраво дръжката на собствената си спата, като почерпи увереност от тежестта на меча и леко го размаха, за да раздвижи рамото си. Чувстваше се силен, докато завързваше поводите за високия лък на седлото и вдигаше дългия щит, който досега се удряше в крака му. През последните четиристотин и четирийсет крачки щеше да насочва коня си само с колене.
Вече бяха на не повече от триста крачки, а легионите на Марк Антоний продължаваха да стоят неподвижно. Двете страни вече можеха да различат отличителните символи, вдигнати високо с римските орли. Октавиан се запита как ли ще реагират противниците, когато видят, че срещу тях настъпва Четвърти Железен - същите онези мъже, които бяха познавали добре в Брундизиум. Колко ли от тях щяха да осъзнаят, че са се изправили срещу Цезар? Изправени пред настъпващи легиони, хората на Марк Антоний нямаше да имат друг избор освен да се бият. Ако можеше, Октавиан щеше да спре настъплението, за да го видят, а може би дори да изпрати пратеник с настояване да се предадат.
Погледна надясно да види дали консулите не реагират по някакъв начин, но по редицата не идваха никакви нови заповеди. Прехапа устна и усети как мехурът му се свива. Марк Антоний не искаше хората му да се втурнат към прохода. Беше ги разположил така, че да имат път за отстъпление. Това беше полезна информация и ако Октавиан разполагаше с възможност, щеше да прати хиляда души да заплашат да блокират прохода и да принуди Марк Антоний да реагира. Консулите обаче продължаваха напред, скъсявайки разстоянието с всяка следваща стъпка.
На сто крачки от двете страни засвириха тръби и скорпионите отскочиха назад. Стрелите им летяха твърде бързо, за да бъдат проследени с поглед. Врязаха се в редиците на легионерите и пронизаха десетки. Единственият отговор бе да се напредва бързо, преди екипите да са презаредили оръжията. Октавиан смушка коня си и премина в тръс, за да не изостава от внезапно ускорилото се темпо.