Плясъкът на крилете му [bg]

19.

Историята ни учи, че има приблизително два пъти повече триумфални военни заминавания от големи градове, отколкото триумфални завръщания. Напускането на Испански Лийдс беше по-величаво от повечето: тръби, редици умело маршируващи войници, ликуващи тълпи и емоционални млади жени, крещящи прощални думи към сърцераздирателно гордите си мъже. Да не забравяме конете — в цялата им мощ и величие, с украсени с месинг оглавници и покривала в синьо, жълто и червено — и великолепните мъже, които ги яздеха. Някои от присъстващите деца щяха да помнят този разкош, звънтенето на стомана върху камък и приветствените викове, до сетния си ден.

Двайсет минути след излизането от града броните бяха свалени и повечето коне бяха пратени обратно в конюшните. Те поглъщаха зоб, както мечката лапа мед, а Кон Матераци не смяташе да позволи на стрелците на Изкупителите да унищожат кавалерийска атака от триста метра, както бяха сторили при Силбъри Хил. Кавалерията беше полезна предимно за събиране на информация преди битката и бягство след нея, ако нещата се объркат.

Макар че суетата и гордостта на Кон до голяма степен бяха отстъпили на впечатляващо зряла трезва преценка, той все още имаше сляпо петно, що се отнася до Томас Кейл — нещо напълно разбираемо. Въпреки че Кейл нямаше намерение да се сражава в битка, над която няма контрол, изпадна в ярост, като му съобщиха, че на Покаятелите му е забранено да припарват в близост до армията. Даже на Артемизия, виновна в съучастничество, ѝ беше отказано участие на основанието, че нейните войски са нередовни и следователно неподходящи за тежка битка. Но щеше да ѝ бъде позволено да води шейсетината конни разузнавачи, които ѝ бяха помогнали да забави придвижването на Изкупителите през Халикарнасус. Артемизия остави Кейл да се цупи няколко дни, а после му предложи да дойде с нея, като изтъкна, че няма да може да се бие, но пък би могъл да гледа.