Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

— На мен също — едва продумах.

— Как си? — попита ме Бобо.

— Не особено добре.

Човекът носеше сак със себе. Огледа се наоколо.

— Добра работа — той посочи към солта и укрепените с тежки мебели врати. — А сега трябва да се подготвим за посетителите си.

„Посетители?“, зачудих се наум, но не казах нищо. Навярно този водопроводчик си имаше и колеги.

Бобо отвори сака и оттам извади четири заострени колчета, бутилка с вода (навярно светена), арбалет, колчан със стрели за него и къс меч.

— Какво е това същество? — попитах. — Вампир?

Мургавият мъж се усмихна и каза:

— Вампирите са филмови звезди. Тук става въпрос за стари кучета, а не за някакви новобранци.

Тази забележка не ми хареса. Ако вампирите изглеждаха като първокласници пред водопроводчика, тогава с какво, мамка му, си имахме работа?

— Какво имаш предвид? — попитах.

— Кристияне, мисля, че сме попаднали на истински древен. — Бобо беше възбуден, някакво странно пламъче гореше в черните му очи.

— И какво означава това?

— Чувал си историите за вампири, ангели и демони, вещици и магьосници, дракони, таласъми и така нататък.

Кимнах. Бях чувал за всички тях и нерядко ги използвах за герои в творчеството си. Да си писател означаваше да си гъвкав относно сюжети и персонажи, а насоката, в която пишех, изискваше използването на разнообразни същества от най-различни митологии и религии.

Бобо продължи:

— Обясняваме си всичко в живота с Господа и Дявола, с техните ангели и демони. В нашата митология имаме други имена за тях. Наричаме ангелите си с названия като юнаци, самовили, самодиви, русалки, а демоните си с таласъми, влъкодлаци, караконджули и хали. Но независимо какво определение им лепваме, те са древни създания от епохи, непознати на човешкия род. Населявали са тази земя в огромно изобилие до момента, в който навярно са намерили друго измерение, в което са се оттеглили.

— Искаш да кажеш, че може да съществува и друг свят освен нашия?

— Искам да кажа, че Господът и Дяволът са персонажи, които няма да видиш да стоят на бара или в киното. Те са въображение, измислица. Но древните не са. Те са истински.

— Толкова си сигурен.

— Виж, Крис, отдал съм живота си на тази митология. Виждал съм неща, които ще те накарат да крещиш и да плачеш едновременно. Преди две години попаднах на следите на едно странно създание. Предполагах, че е змей, защото нещата, които вършеше, съвпадаха с представите ми за това същество. Същото мисля и сега. Този водопроводчик е същото създание, което преследвах. То уби шест души в Македония. Накрая изгубих следата и се прибрах. Повече не чух нищо, до този момент.

— И сега смяташ, че…

— Смятам, че сме тотално прекарани. — Той посочи към прозореца. Не бях чул звука на автомобилен двигател, но Бобо беше.