Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

Электронная книга - «Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:

След повече от успешния проект на Националния клуб за фентъзи и хорър „Мечове в леда“ е ред и на сборника, който държите в ръцете си — „Мечове в града“. Най-добрите български писатели на фантастика и фентъзи обединяват усилията си, за да ви предложат една великолепна амалгама от 16 разказа, представители на недостатъчно изследвания в България жанр „ърбън фентъзи“. Александър Драганов, Васил Мирчев, Димитър Димитров, Димитър Дъковски, Донко Найденов, Иван Димитров, Иван Русланов, Ивета Атанасова, Коста Сивов, Lady Pol The Beloved, Петър Пенев, Радослав Балабанов, Сибин Майналовски, Станьо Желев, Чавдар Ликов, Явор Цанев — имена, които не оставят съмнение, че „Мечове в града“ ще бъде поредното златно допълнение за библиотеката на всеки уважаващ себе си ценител на приказната фантастика…
1 ... 70 71 72 73 74 75 76 77 78 ... 133
Перейти на страницу:

— Крис, добре ли си? Изглеждаш така, все едно си видял призрак.

Припаднах.

Навярно ще попитате защо.

Ами просто защото моята бивша съпруга, смятана за мъртва от почти едно денонощие, се беше разположила на дивана ми в дневната с питие в едната ръка и дистанционното на телевизора в другата.

Сънувах нещо приятно, преди главоболието да ме изкара от временното ми убежище. Отворих очи и запримигвах от светлината на лампите. Огледах се във всички посоки, но бях сам в стаята. Нели я нямаше. Отново.

— Какво, по дяволите… — измрънках на себе си. Бях потресен и изумен. Какво се бе случило? Полудявах ли наистина? Може би халюцинирах? Видения, причинени от шока и стреса?

Огледах цялата къща само за да се уверя, че няма никой друг в нея.

Взех си бира от хладилника и я изпих на един дъх. Главата ми плуваше в гъста мъгла, а очите ми пареха.

Ако полудявах, трябваше да потърся професионална помощ.

Не знам защо, може би инстинктивно, но бръкнах в джоба на дънките си, в който бе салфетката с човека, наричащ себе си Бобо — като диджей Бобо. Сетих се и за препоръчания ми от Велко Колев чистач Йордан Пехливанов, но разумът ми каза да се обадя първо на вещера.

— Ало — чух в слушалката приятен и мек глас. Представих си черен вуду шаман, държащ в ръката си парцалена кукла, от която се подават десетки игли.

— Здравейте, търся господин Бобо. Името ми е Кристиян…

— Знам кой сте — сряза ме мъжът от другата страна на линията. Замръзнах за пореден път през този ден.

— Но… — запелтечих, а странникът се разсмя.

— Спокойно, господин Атанасов, няма нищо странно. Току-що разговарях с господин Колев и той ми каза, че може да се обадите.

Почувствах се по-добре. Не можех да понеса повече странности, сякаш излезли от епизодите на „Досиетата X“.

— Господин Бобо, той разказа ли ви…

— Велко ми обясни ситуацията.

— Какво мислите? — попитах.

— Бихте ли ми описали мъжа, този водопроводчик…

— Да, разбира се. Името му е Боян Чанев, на тридесет — тридесет и няколко години е, сини очи, руса коса…

— … дълбок белег на челото — довърши вместо мен Бобо.

— Откъде знаете? — попитах.

Последва кратка пауза, след която шамана, както го нарекох в ума си, каза:

— Дайте ми адреса си, господин Атанасов. Вие сте в огромна опасност.

Почти припаднах отново. Накъде отиваше всичко това? Оставаше да облека костюм и да почна да се представям за специален агент Фокс Мълдър. Може би това щеше да е доста подходящо за случващото се с мен.

— Има още нещо, господин Бобо — започнах аз. — Когато се прибрах у дома преди малко, видях отново бившата си съпруга. Беше на дивана, гледаше телевизор и пиеше водка. — Усетих, че гласът ми трепери. — Не знам какво да мисля. Ако трябва да съм честен, съм уплашен до смърт.

Шаманът почти изкрещя в слушалката:

— Слушайте ме много внимателно. Затворете всички врати и прозорци. Имате ли сол и някакви билки в къщата си?

Имах няколко килограма сол. Обичах да се запасявам с някои неща и понякога прекалявах в старанието си.

— Сол имам в изобилие. За билки не знам, но ще проверя — отговорих.

— Чудесно. Разпръснете я навсякъде. Ако намерите билки — също.

— Добре.

— Имате ли оръжие?

— Не.

— Лошо — мъжът беше доста разочарован. — Беззащитен сте.

— Имам ножове.

— Добре, и те ще свършат работа. Изберете най-големия от тях. Ако отново видите жена си или нещо странно се случи в къщата ви, преди да дойда, направете кръг от сол и кръв и стойте в него, независимо от случващото се около вас.

— Виждал съм подобно нещо по филмите.

Бобо изкрещя:

— Заебете филмите! Това е реалност. Това същество, този водопроводчик или за какъвто там се представя, е древен с огромни сили, невероятни способности. Не можем да го убием, не можем дори и да го раним.

— Какво би ми помогнало оръжието тогава?

1 ... 70 71 72 73 74 75 76 77 78 ... 133
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)