![В здрача на вторник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/2/v-zdracha-na-vtornik-bg-download.jpg)
В здрача на вторник [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: AMG Publishing
- ISBN: 978-954-9696-81-3
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В здрача на вторник [bg]». Краткое содержание книги:
Но него го нямаше. Не се беше върнал и тя беше тук сама сред влагата и сковаващия студ. Вятърът навън фучеше безмилостно, също като вятъра, който бушуваше в главата й. Мислите й препускаха в безпорядък. Мъчеше я глад. Картофите бяха свършили. И газта също. Тази сутрин беше разбъркала кубче бульон в студена вода и беше изпила солените, неразтворени гранули, от които едва не повърна. Раната на устната й долу-горе беше зараснала, но когато се погледнеше в малкото огледало, набръчканият белег сякаш й придаваше присмехулен вид. На него това нямаше да му хареса. Освен това усещаше, че тялото й започва да мирише, въпреки че упорито втриваше в кожата си малкото твърдо парче сапун; с него търкаше и дрехите си, които висяха из каютата, пропити от влага, без да могат да изсъхнат напълно.
Колко време беше минало? Тя взе направения от нея календар с нарисувани дървета и го вдигна към малкия прозорец, присвивайки очи. По-голямата част от януари и повече от половината от февруари, но очевидно беше престанала да зачерква датите. Може би вече беше март. Може би пролетта настъпваше, с жълтите нарциси и цъфналите клонки на дърветата, с топлото слънце. Едва ли. Навън определено не беше пролет.
Но беше изминало твърде много време, дори и ако все още беше февруари. Нормално месецът имаше двайсет и осем дни, а през високосна година двайсет и девет. Тази година високосна ли беше? В такава година можеш да предложиш на мъж да се ожени за теб. Но как да му предложиш, ако него го няма? Сама. Сама в един свят на хора със зли помисли и фалшиви усмивки. Какво й бе казал той? „Винаги ще се връщам при теб. Ако не се завърна, ще разбереш, че съм попаднал в ръцете им.“ Беше я целунал по челото — един смел мъж. И тя трябваше да бъде смела като него. Трябваше да продължи без него и да направи това, което той самият искаше да направи. Тя беше фитилът и той го беше запалил; тя беше бомбата, чийто часовников механизъм беше задвижил. Това бе единственото, което й оставаше.
27
През последните две седмици Джо Франклин беше в най-добрата си форма от доста месеци насам, дори години: сега носеше дънки и изгладена риза; връзките на обувките му не се влачеха по земята; ноктите на ръцете му бяха чисти и изрязани; косата му беше сресана; лицето му беше гладко избръснато. Обикновено седеше в креслото приведен напред, сгушен, подпрял главата си с ръце, а дланите му често скриваха лицето му. Днес седеше облегнат назад, опрял главата си на облегалката на креслото, като възстановяващ се от тежка болест човек, който е още немощен, но усеща как животът в него бавно се връща. На два пъти той дори се усмихна — веднъж, когато разказваше как като малък облизал купа, в която преди това имало разбит кейк, и втори път, когато й каза, че вечерта очаква една приятелка, с която ще хапнат морски таралежи:
— Знаете ли, че морските таралежи могат да се ядат? — Фрида не знаеше. Тя забеляза как лицето му се променяше и чертите му се смекчаваха в миговете, когато събралото се в него напрежение се оттичаше. Тогава той изглеждаше с години по-млад.
Последният й сеанс за сутринта беше с мъж на средна възраст на име Гордън, който говореше шепнешком през пръстите си, с които криеше лицето си, сякаш се срамуваше от себе си. Беше се хванал в капана на собствената си несигурност, беше се оплел в невидима мрежа и задачата на Фрида беше бавно и внимателно да проникне в неговия свят и да го върне към нормалния живот. Понякога й се струваше, че строи пясъчен замък, редейки всяко зрънце пясък поотделно.
Когато сеансът приключи, тя отиде до прозореца и го отвори за няколко минути. Надвеси се навън, вдишвайки студения влажен въздух, докато вятърът брулеше лицето й. На строителната площадка отсреща все още нямаше никаква дейност, но някакви деца си бяха направили паянтова колибка от дъски и сега, докато наблюдаваше, три малки момчета притичаха и се провряха през отвора й. Фрида си спомни, че сега учениците имаха междусрочна ваканция: Клои твърдо й бе заявила, че тази седмица няма да имат уроци по химия, защото ще си почива.