![Истанбулска загадка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/5/istanbulska-zagadka-bg-download.jpg)
Истанбулска загадка [bg]
- Автор: О'Брайън Лорънс
- Серия: Загадки #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1242-1
- Переводчик: Димитър Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истанбулска загадка [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво има там? — попита тя. Пусна камъче през една дупка, ала не го чухме да пада.
— Само ми помогни. — Пръстите ми се покриха с мръсотия. Дръпнах пак, този път по-силно.
Изабел отиде от другата страна.
— Трябва да има някакво резе, с което е застопорена — подвикнах й аз. — Опитай да го намериш. — Размърдах пръсти под ръба на решетката, опипах. — Ето го! — Натиснах нещо стърчащо.
Дръпнахме отново. Решетката помръдна. Плъзнахме я настрани. Нямаше да се досетят веднага откъде сме се измъкнали, но ако потърсеха, щеше да стане скоро.
Дупката приличаше на кладенец. Забелязах скоби, забити в стената, по които можеше да се слезе… Настръхнах, като си помислих какво може да има долу. Оттам се носеше миризма на вкиснато.
— Хайде, премини първа. Аз ще дръпна решетката на мястото й.
— Не мога — отвърна тихо тя. — Ужасно е.
— Не е толкова зле — настоях аз. — Особено в сравнение с това, което ни очаква, ако ни заловят.
Вдигнах очи, защото отново чух трополене. Заради колоните не виждах вратата, през която влязохме, но забелязвах масите. Когато стигнеха до тях, и те щяха да ни съзрат…
Тя преметна крака през ръба и влезе в шахтата. Изглеждаше ужасена. Беше затаила дъх, изцъклила очи… Хвана се за скобите и започна да се спуска.
Погледнах към масите. Там все още не се виждаше никой.
Дръпнах решетката наполовина върху дупката, възможно най-безшумно. После последвах Изабел.
Провесих нозе и стъпих на една от забитите в стената скоби. Непоносимата миризма внезапно се засили. Лъхна ме на нещо гнило и вкиснато.
Изабел включи фенерчето и го насочи надолу. Лъчът подскочи по опасваща тухлена стена. Изпитвах ужасното усещане, че ме поглъща някаква огромна паст, от която нямаше да се измъкна лесно.
— Изключи го — прошепнах бързо и се наведох.
Тя ме послуша.
Главата ми се изравни с пода. Бутнах решетката напред и я дръпнах върху себе си. За една ужасна секунда си помислих, че може да се прекатури в дупката. Но после тя се плъзна на мястото си с леко прищракване. Като награда, повечето светлини угаснаха. Сякаш хвърлиха дебел саван върху нас.
А миризмата на гнило ставаше все по-ужасна с всяка стъпка надолу…
37
Отвън първокласният хотел „Сейнт Джордж“ на Парк Лейн в Централен Лондон приличаше на голяма елитна градска къща. Вътре обаче, след като успееш да преодолееш педантичния английски иконом и почтителните испански камериерки, се намираше раят за богаташите.
Щом гостът влезеше в самостоятелния си апартамент, той никога нямаше да види друг гост, освен ако сам не поискаше. Все едно да си имаш своя къща в „Мейфеър“ с плувен басейн, мраморно джакузи, балкон с балдахин, обърнат към частна градина, готвач, шофьор и лична масажистка — тайландка или шведка — всичко само за теб.
Арап Анак беше свикнал с подобни прости удоволствия. Пристигнал наскоро, той седеше сам в главната приемна на апартамента си и гледаше монтирания на стената плазмен телевизор.
Каналът — „Ал-Джазира“ на английски — показваше сцени от безредици. Той беше намалил звука.
Една забулена жена на екрана тичаше към камерата. По лицето й течеше кръв от дълбока рана в средата на челото й. Редица бунтовници с черни маски зад нея хвърляха камъни по далечен полицейски кордон.
Арап се отпусна в стола си. Всичко се развиваше точно по план — по-добре, отколкото можеше да очаква.
Безредиците и демонстрациите срещу атаките в джамиите в Лондон и Париж даваха желания ефект. Лесно можеш да раздухаш напрежението, ако знаеш как. И да разпалиш омразата, ако имаш точните връзки.
Чу се звънец. Арап стана, отиде до бюрото, вдигна електронния таблет, полагащ се към апартамента, и натисна един бутон.
На екрана изникна образ. Показваше коридора на хотела. Събличаха дългото синьо палто на един мъж. Икономът се обърна към камерата и се поклони.
— Гостът ви пристигна, сър. — Микрофонът, в който говореше, беше закачен на кабел, започващ от ухото и слизащ надолу по бузата му.
— Покани го.
Икономът кимна.
Арап се пресегна към тънкия лаптоп, оставен върху дълъг орехов шкаф. Чукна по екрана. Там светна образ: две лица едно до друго, снимки като за паспорт, на мъж и жена.
Образи на хора, които щяха да умрат скоро.
Щракна с пръсти над мишката. Образите на Изабел и Шон се увеличиха. Откриването на телата им можеше да мине незабелязано, след като петъчните събития достигнеха кулминацията си, но дори медиите да отразяха смъртта им, това щеше да е един чудесен сигнал.