Истанбулска загадка [bg]

— Не. Оправда се, че искал, но бил задържан от иракската полиция. После го видях в полицейски участък в Киркук. Не престана да се извинява. Но нещата помежду ни вече не бяха същите.

— Със сигурност те разбирам. И ти обещавам, че ще намерим изход заедно. — Опитвах се да бъда оптимист заради двамата.

— Тази вода трябва да се стича в някой от старите подземни водоеми. Имало ги е в целия град заради обсадите. Тук са строели най-добрите акведукти, най-добрата водопроводна система в цялата Римска империя. Вероятно сме близо до някакъв изход.

Тя се усмихна. Погледна към водата. Беше черна, неприятна.

— Много е страшно, Шон.

— Та това е само вода! — възразих аз.

— Шансовете да умреш под земята са милион към едно, нали?

— Освен ако вече не си под земята.

— Благодаря, че ме успокои…

Във въздуха се носеше солена миризма на риба. Надигаше се от водата.

— Долавяш ли дъх на солена вода? — попитах аз.

Тя подуши въздуха.

— Малко. Това добре ли е?

— Босфорът е много солен. Не сме много далеч от него.

Светлината от фенерчето избледня. Стана два пъти по-слаба, отколкото когато го включих. Защо не купих още батерии? Мракът напираше зад бледия лъч като животно, което знае кога жертвата му губи сили.

Трябваше да продължим.

— Слизам долу, за да огледам — предложих аз.

Лъчът отслабна още повече.

— Няма да мога да те издърпам — обади се тя. Усетих тревога в гласа й.

— Не се безпокой, ако се наложи, мога да се задържа отстрани. — Погледнах надолу. Изглеждаше възможно. — Трябва да проверя това, Изабел. Може да сме наблизо до изход.

В мен отново говореше оптимистът. Със сигурност предпочитах да остана в сухия тунел. Но ако някой ни преследваше, той вероятно щеше да мине първо през тунела, преди да слезе до тази вода. Щяхме да спечелим време, ако тръгнехме натам.

После усетих как нещо тупна на рамото ми. Нещо тежко.

Дръпнах се и замахнах енергично към него. Нещо черно падна пред мен. Най-големият паяк, който бях виждал. Космат като старо хипи. Избяга в мрака. Потреперих и се поизправих, ала си ударих главата в тавана адски силно. Наведох се бързо и я разтърках.

— Добре ли си? — попита Изабел.

— Разбира се. Няма проблеми. Много ми е приятно тук долу…

— Виж, риба! — възкликна тя. Но посочи нагоре. Знак с форма на риба беше издълбан в тухлата над главите ни. — Удивително! — Прокара пръст по знака под жълтеникавата светлина от фенерчето.

— Знаеш ли, говори се, че византийският император Алексий III избягал от града през тунел под „Света София“, точно като този?

Тя поклати глава.

— Така казват. Измъкнал се е с рибарска лодка, която го чакала в Босфора. Избягал с любовницата си — сръбска принцеса — и с дъщеря си през нощта преди превземането на града при Четвъртия кръстоносен поход. Чудесен кръстоносен поход е бил. Станало е по това време от годината.