![Измамна светлина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/4/1/izmamna-svetlina-bg-download.jpg)
Измамна светлина [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #7
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-440-3
- Переводчик: Калина Лазарова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Измамна светлина [bg]». Краткое содержание книги:
По-младият мъж се замисли и поклати глава:
— Не беше в залата, когато отидох там. Но все пак подраних и още нямаше много посетители.
— А на барбекюто?
— Когато пристигнах в селото, вече беше тъмно. Може и да е била там, но просто не съм я забелязал.
— Със сигурност е била — изрече Гамаш и прибра пликчето с монетата. — Там са я убили.
Галеристът зяпна.
— На празненството е станало убийство? Къде? Как?
— Виждали ли сте някога нейните творби, мосю Фортен?
— На жената? — попита домакинът и кимна към снимката, която стоеше на масата между двамата. — Никога. Не съм виждал нито нея, нито картините й, поне доколкото си спомням.
Тогава на Гамаш му хрумна друг въпрос.
— Да предположим, че е много талантлива художничка. Как ще е по-ценна за една галерия: жива или мъртва?
— Зловещ въпрос, господин главен инспектор — отбеляза Фортен, но се замисли над него. — Ако е жива, ще създава още и още творби, които галерията ще може да продава, и то за все повече пари навярно. Но ако е мъртва…
— Oui?
- Ако предположим, че наистина е много талантлива, колкото по-малко картини, толкова по-добре. Всеки ще наддава за тях, а цените…
Фортен вдигна поглед към тавана.
Гамаш получи отговора, който му бе нужен. Но дали бе задал правилния въпрос?
ГЛАВА ДВАНАЙСЕТА
— Какво е това?
Клара стоеше до телефона в кухнята. Барбекюто на двора работеше и Питър проверяваше с вилица дали са готови пържолите от стопанството "Бреси".
— Кое? — провикна се мъжът през мрежестата врата.
— Това.
Художничката излезе и показа на съпруга си лист хартия. Питър посърна.
— О, по дяволите! Божичко, Клара, съвсем забравих! С целия този хаос покрай Лилиан и с всичко, което ни прекъсваше… — Размаха вилицата за барбекю, но бързо застина.
Вместо да омекне, както обикновено се случваше, изражението на Клара се вкамени. В ръката й стърчеше листът, на който Питър бе надраскал всички съобщения и поздравления; за вернисажа. Оставил го бе до телефона. Под телефона. Закрепен там, за да не се изгуби. Искаше да й го даде.
Просто бе изхвръкнало от ума му.
От мястото, където стоеше, Клара виждаше полицейската; лента, оградила кръг в градината й. Дупка. Където бе завършил един живот., Но сега зейна нова дупка — точно там, където бе застанал мъжът й. Почти виждаше жълтата лента, която се увиваше около него. Поглъщаше го. Както бе погълнала Лилиан.
Питър се взираше в жена си, умоляваше я с очи да разбере.
И тогава, докато Клара го гледаше, Питър сякаш се изпари. Остана само празно място там, където допреди миг бе стоял съпругът й.
Арман Гамаш седеше в кабинета си у дома, разговаряше с Изабел Лакост и си водеше бележки.
— Казах и на инспектор Бовоар, шефе, а той предложи да ви се обадя. Разпитахме повечето гости — обясняваше Лакост по телефона от Трите бора. — Започва да се оформя картина на вечерта, но в нея не присъства Лилиан Дайсън. Зададохме въпроса на всички, включително на сервитьорите. Никой не я е виждал.
Гамаш кимна. Следеше писмените доклади от колежката си през целия ден. Както винаги, бяха впечатляващи. Ясни, изчерпателни. Пълни с прозрения. Полицай Лакост не се боеше да следва интуицията си. Не се страхуваше, че може да сгреши.
А това, както знаеше началникът й, бе много ценно качество.
Означаваше, че е склонна да тръгне по някоя по-тъмна уличка, която един обикновен полицай би подминал, без дори да я забележи. А ако я забележеше, щеше да си каже, че там няма да намери нищо. Загуба на време.
Къде бе вероятно да се скрие убиецът? Гамаш винаги задаваше този въпрос на хората си. На очевидно място? Може би. Но най-често се спотайваше на неочаквано място. В неочакван образ или тяло.
В тъмна уличка, замаскирана от приятна фасада.
— Според теб какво означава това, че никой не я е видял на партито? — попита главният инспектор.
Полицай Лакост замълча за миг.
— Ами, зачудих се дали не е убита другаде. Може би тялото й е пренесено след това в градината на семейство Мороу. Това би обяснило защо никой не я е видял нито на коктейла за откриването на изложбата, нито на барбекюто в селото.
— И?
— Говорих с колегите криминалисти и според тях е малко вероятно. Мнението им е, че е починала на мястото, където бе намерена.
— Какви са другите възможности?
— Освен очевидния? Че са я телепортирали извънземни?
— Освен този.
— Според мен веднага след пристигането си е отишла в градината на семейство Мороу.
— Защо?
Изабел Лакост се спря и започна да прехвърля бавно в ума си всички вероятности. Не се боеше да направи грешка, но и не бързаше, за да не допусне такава.