Истинската история за носа на Пинокио [bg]

Бекстрьом отиде в кухнята, за да вземе чаши, няколко бутилки студена чешка бира и един литър от руската си водка, за всеки случай. Когато се върна във всекидневната, Патицата вече беше пъхнала ръка в клетката, за да почеше Исак по брадичката.

„Може и да имам късмет, все пак“, помисли си Бекстрьом, понеже за малко да откъснат показалеца му, когато опита същото. Този път обаче не стана така. Исак реши да гука доволно и да наведе глава настрани.

— Боже, колко е сладък! — възкликна Патицата. — Как се казва?

— Исак — отвърна Бекстрьом, без да тръгне да пояснява защо, понеже беше очевидно за тези, които имаха очи да виждат.

— Боже, какво сладко име. Как го избра?

— Кръстих го на стар приятел, бяхме в едно училище, когато бях момче — излъга Бекстрьом. „Патицата май не е само тъпа. Трябва и сляпа да е.“

— Да не е от онези, които могат да говорят? — попита Аника Карлсон, като се намести до него на дивана, съвсем близо, протегна загарялата си дясна ръка и разигра всичките си мускули, докато той ѝ наливаше чаша бира.

— Да, да, говори непрекъснато, каквото му дойде наум — потвърди Бекстрьом, като опита колкото е възможно по-незабележимо да се примъкне към края на дивана. „Питам се дали ще се обиди, ако седна на фотьойла“, помисли си той.

— Кажи му да каже нещо, тогава — каза Аника с настоятелен глас.

— Добре — съгласи се Бекстрьом. — Умно пиле, умно пиле — повтори той, защото продавачът изрично бе наблегнал на това колко е важно за един добре обучен папагал да му се подадат насочващи думи, за да каже подходящите думи на подходящото място, а не просто да си бърбори ей така.