Дом [bg]

Автор: Кобен Харлан
Серия: Майрън Болитар #11
Год: 2018
Язык: болгарский
Год: Колибри
ISBN: 978-619-02-0327-8
Переводчик: Богдан Русев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.

Перейти на страницу:

— Знаем това от термовизионния скенер ли? — питам аз.

— Същият, който Зора използва в Лондон, сладурче.

Гласът му е плътен баритон.

— Ще бъде твърде лесно. Как казвате? Риба в тиган. Пилееш таланти на легендарен професионалист като Зора.

Обръщам се към него и го оглеждам от горе до долу.

— Проблем, сладурче? — пита Зора.

— Прасковена пола с оранжеви обувки? — казвам аз.

— Всичко отива на Зора.

— Радвам се, че Зора мисли така.

Главата на Зора се завърта обратно към къщата. Не и перуката.

— Какво чакаме, сладурче?

Не вярвам в интуицията или в усещането, че понякога нещо не е съвсем наред. От друга страна, не пренебрегвам напълно усещането си в момента.

— Изглежда ми твърде лесно.

— Ах — казва Зора. — Душиш капан.

— Душа капан?

— Английският е втори език на Зора.

Отново поглеждаме към къщата.

— Целта ни е една — казвам аз.

— Твоят братовчед, да?

— Да.

Обмислям различните възможности.

— Ако беше Дебелия Ганди, щеше ли да държиш Рийс тук?

— Може би — казва той. — Или може би Зора щеше да го скрие, така че ако някой лош чичко като Уин ме открие, аз ще имам свое предимство.

— Именно — казвам аз.

Запознахме се преди години, когато Зора беше от другата страна, заклет враг. В крайна сметка реших да пощадя живота на Зора. Не съм сигурен защо. Интуиция, може би? Сега Зора вярва, че ми е задължен до живот. Есперанца сравнява тази конкретна ситуация със сценариите в кеча, в които лошият на ринга бива пощаден от добрия, на свой ред става добър и съответно любимец на феновете.

Все още обмислям възможните варианти, когато вратата на къщата се отваря. Не помръдвам. Не изваждам пистолета си. Стоя и чакам някой да се покаже на вратата. Изминават пет секунди. После десет.

После Дебелия Ганди излиза навън.

Зора и аз сме застанали зад някакви храсти. Дебелия Ганди се обръща в нашата посока, усмихва се и помахва.

— Той знае, че сме тук — казва Зора.

Зора, Повелителят на очевидното.

Дебелия Ганди тръгва небрежно към нас. Зора ме поглежда. Аз поклащам отрицателно глава. Както стана ясно, Дебелия Ганди знае точно къде се намираме. Обмислям това за момент. Бяхме подходили внимателно, но този път е сравнително пуст. Ако Дебелия Ганди е имал хора на пост — а той очевидно е имал, — те биха ни забелязали как свиваме по пътя.

Дебелия Ганди ме вижда и отново махва с ръка.

— Здравейте, господин Локуд. Заповядайте!

Зора се навежда към мен.

— Той знае името ти.

— Обучението ти от „Мосад“, нали? Впечатляващо.

— Зора не пропуска нищо.

Дебелия Ганди би могъл да узнае кой съм посредством стотина различни метода. Би могъл да задейства някоя сложна хакерска схема, но се съмнявам, че му се е наложило. Той знаеше името на Майрън. Майрън и аз сме бизнес партньори и най-добри приятели. Също така знаеше за Патрик и Рийс и за отвличането. Със съвсем малко проучване би достигнал и до моята самоличност.

Или, много по-вероятно, може Рийс да му е казал.

Така или иначе, ето ни тук сега.

Зора бавно измъква кинжала от токчето си.

— Как ще го изиграем, сладурче?

Проверявам мобилния си телефон, за да видя дали другите двама от моя екип все още са на позиция в периметъра. Там са. Никой не ги е обезвредил. Дебелия Ганди продължава бавно да се приближава към нас. Той обръща глава към слънцето и се намръщва.

— Ще почакаме и ще видим — казвам аз.

Изваждам оръжието си — полуавтоматичен пистолет „Пустинен орел“, 50-и калибър. Когато го вижда, Дебелия Ганди спира. Изглежда разочарован.

— Няма нужда от това, господин Локуд.

Бях „душил“ капан, нали така? Дали е знаел, че италианците ще открият местоположението му посредством онова състезание? Дали нарочно им е позволил да го направят? Очевидно. Много хора смятат, че в подобни ситуации действам непогрешимо, че съм такъв опасен професионалист, че смъртта сама внимава да не ми застава на пътя. Признавам, че правя всичко по силите си да окуражавам, разпространявам и преувеличавам тази репутация. Искам да се страхувате от мен. Искам всеки път, щом вляза в стаята, да сте на нокти, понеже не знаете какво може да ми хрумне да направя. Но не съм достатъчно наивен да вярвам на собствената си реклама, ако мога така да се изразя. Колкото и да си добър, винаги може някой снайперист да те ликвидира.

Както веднъж се изрази един от враговете ми: „Ти си добър, Уин, но не си брониран“.

Бях се опитал да действам предпазливо, но подобни мисии изискват известна спонтанност. Никой не ни беше проследил по пътя от летището. Знам това. И въпреки това Дебелия Ганди знаеше, че сме тук.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?