Градината на Рама [bg]

— Бъди внимателен — заръча му тя тогава в едно учудващо сантиментално сбогуване. Прегърнаха се. — Толкова се гордея с теб, скъпи — прошепна в ухото му. — И толкова те обичам…

— Защото те обичам — му отвърна и Симон, когато Майкъл я запита дали действително, ама действително иска да се омъжи за него, и ако е така, защо. Нежният образ на Симон нахлу в мислите му и сбогуването с Катлийн полека-лека избледня.

Ти си толкова невинна и доверчива, Симон — унесе се в мисли Майкъл, когато пред очите му изплува образът на бъдещата му съпруга. — Там, на Земята ти все още нямаше да ходиш на срещи. За всички щеше да бъдеш просто едно малко момиче.

В същия миг в съзнанието му изникнаха тринадесетте години, прекарани в Рама. Най-напред Майкъл си припомни усилията при раждането на Симон, включително и прекрасния миг, когато тя най-сетне изплака и той я сложи внимателно върху корема на майка й. Следващият спомен беше от една много малка Симон, момиче на около шест годинки, което задълбочено изучава катехизиса под негово ръководство. В друг спомен Симон скачаше на въже заедно с Кати и пееше весела песничка. Последното краткотрайно видение беше сцена от семеен пикник край Цилиндричното море в Рама. Симон стоеше гордо край Бенджи, сякаш беше негов ангел хранител.

Когато пристигнахме на пресечната точка, тя вече беше млада жена — помисли си генерал О’Туул и спомените му го пренесоха към по-скорошни събития. — Изключително набожна. Търпелива и всеотдайна с по-малките деца. И никой не е карал Бенджи да се усмихва така, както го прави Симон.

Нещо обединяваше всички тези образи на Симон, В мислите на Майкъл те бяха окъпани от необикновената любов, която изпитваше към своята булка-дете. Не беше като любовта, която един мъж обикновено изпитва към жената, за която ще се ожени, приличаше повече на обожание. Но въпреки всичко беше любов и точно тя беше изковала здрава връзка между партньорите от невероятната двойка.

Аз съм голям късметлия — помисли си Майкъл, докато дооправяше костюма си. — Господ счете за необходимо да ми разкрие чудесата си по най-различни начини.

В другия край на жилището Никол помагаше на Симон да облече роклята си. Това не беше булчинска рокля в класическия смисъл на думата, но все пак беше бяла и в раменете богато украсена с малки лентички. Съвсем определено се отличаваше от обичайното облекло, което семейството носеше в ежедневието си.