Златният бряг [bg]

— Мистър Белароса има телефонния ми номер — обясних аз. — Просто му дайте картичката и му кажете да ми се обади веднага.

— Окей.

Извадих от портфейла си сто долара и ги подадох на Доминик, който ги мушна в джоба си, без да ги огледа от която и да било страна и рече:

— Благодаря ви твърде много.

Стиснахме си ръцете.

— До понеделник.

Върнах се в мустанга и го подкарах нагоре към къщата. Със Сюзън влязохме през задния вход в кухнята. Показах й парчето амбалажна хартия и казах:

— Белароса субсидира тази работа.

Тя хвърли бегъл поглед на хартийката.

— Откъде знаеш?

— След като в продължение на петнайсет години получавам квитанции за работата тук и баща ти непрекъснато ми казва, че е твърде скъпо, знам какви са цените.

Сюзън, която беше в добро настроение, нямаше да се хване на тази въдица. Тя се усмихна и каза:

— Както е писал свети Джером: „На харизан кон зъбите не се гледат.“

Класическото образование си има някои предимства и може би да декламираш римските светци от четвърти век, за да кажеш нещо на съпруга си, е едно от тях.

— А както един по-мъдър човек е казал: „Нищо не се получава даром.“

Налях две чаши кафе и телефонът иззвъня. Взех слушалката:

— Ало?

— Мистър Сатър?

— Мистър Белароса?

— Всичко ли оправихте? — попита той.

— Може би — отговорих аз. — Но не мисля, че може работата да се свърши на такава цена.

— Разбира се, че може.

— Как?

— Евтина работна ръка, ниски режийни и с ваши материали.

Хвърлих поглед към Сюзън, която ме наблюдаваше внимателно, и след това казах на Белароса:

— Добре. На кого трябва да платя?

— На мен. Аз ще се погрижа за момчетата.

Последното нещо, което бих искал, бе някой от чековете ми да е написан на името на Франк Белароса Епископа.

— Ще ви платя в брой — казах аз.

— Приемам пари в брой за много неща, мистър Сатър, но мисля, че хора като вас държат за всичко да има документ — отвърна той.

„Не за всичко, Франк“, помислих си, а отговорих:

— В тази страна все още е законно да се плаща в брой. Но наистина ще ми трябва платена сметка от Доминик върху посредническа бланка.

Белароса се разсмя:

— Сега ще ми се наложи да му отпечатам бланки. Ето така се увеличават режийните.

— Сигурно може да му намерите гумен печат, който да слага върху амбалажната хартия.

Белароса явно беше във весело настроение и пак се разсмя.

— Окей. Необходим ви е някакъв, документ за направени подобрения, който да покажете на правителството, в случай че решите да продавате или нещо подобно, нали? Окей. Няма проблеми. Абе, какви са тези картички, които имате с жена си и върху които няма нищо?