Златният бряг [bg]

Доминик беше мъж, наближаващ петдесетте, с телосложение на горила, която вдига тежести. Беше облечен в зелени работни дрехи, а кожата му бе вече твърде загоряла от слънцето за април. Все още не бях сигурен дали наистина говори английски, или само се преструва. Сюзън говори малко италиански и го изпробва върху Доминик, който обаче непрекъснато ме гледаше, като че ли искаше да му превеждам или да й кажа да млъкне.

Във всеки случай и тримата стояхме под ситния дъждец, докато Доминик оглеждаше отгоре-отгоре конюшнята.

Сюзън положи всички усилия той да разбере, че искаме да се премести само централната част, а не и дългите крила или помещението за карети.

— Искаме да се премести и калдъръмът — каза тя, — а също и онези каменни корита, кованото желязо и аспидовият покрив. И да се сглобят по същия начин ей там. — Тя посочи неопределено в далечината. — Intatto, tutto intatto. Capisce35? Можете ли да направите това?

Той я погледна, като че ли тя току-що се беше усъмнила в мъжествеността му.

Обърнах се към Доминик:

— Ще снимаме конюшнята от всички страни.

— Да — каза Сюзън. — Не искам накрая да заприлича на Колизея, Доминик.

Той за пръв път се усмихна.

— Колко? — попитах аз. Това е моята реплика.

Доминик извади от джоба си парче кафява амбалажна хартия, написа някакви цифри върху него и ми го подаде.

Погледнах какво бе написал. Всъщност това не беше калкулация, само едно число, но то беше долу-горе половината на това, което смятах, че трябва да бъде. Както разбрах по-късно, има много форми на подкупване, отплащане и „услуги“. Това беше една от тях. Но какво можех да направя? Сюзън бе решила това да стане, а очевидно и Франк Белароса. Казах на Доминик нещо, което никога не съм мислил, че ще кажа на един предприемач. Казах му:

— Твърде ниска е.

Той сви рамене:

— Аз не плаща режийни, има евтина работна ръка.

Сюзън не си направи труда да погледне цифрата.

— Кога можете да започнете? — попита тя.

— Понеделник.

— Понеделник коя година? — позаинтересува се тя.

— Понеделник. Понеделник. Ден след утре, мисис. Три седмици сме свършили.

Изглеждаше като че ли се сбъдват фантазиите на някой собственик, както си и беше. Обърнах се към Доминик:

— Ще помислим върху това.

Доминик ме погледна, след това каза нещо странно. Той каза:

— Моля ви — и кимна с глава по посока на Алхамбра.

Той не прекара ръка през гърлото си, имитирайки рязане, но имах ясното чувство, че ако Доминик се върне при великия Цезар без моето окей, ще загази. Хвърлих поглед към Сюзън, която, изглежда, пропускаше тези тънкости.

— О, Джон — каза тя, — нямам настроение да се пазарим. Ако цената е твърде ниска, дай му нещо отгоре.