Колекционери на смърт [bg]

— Желанието им е било изпълнено.

— Хекскамп искаше същото. Категорично отказа да ми съдейства, когато го разпитвах с надеждата да му осигуря алиби. Знаете ли за какво говореше през цялото време? За изкуство. „Как смяташ, Уорън — казваше и пускаше безумната си усмивка, — кого ще харесват потомците ни — Моне или Сезан“? Да му се не види, много често не разбирах бръщолевенията му.

— Трудно е да се прецени — отбелязах, — ала аз бих заложил на Моне.

Хамърли презрително изсумтя и продължи:

— Обичаше да държи речи, говореше много прочувствено, изричаше възвишени слова, сякаш току-що му бяха хрумнали. Веднъж го чух да цитира прочутия английски законотворец сър Уилям Блакстоун, само че представи цитата като свой. Един свещеник, присъствал в съдебната зала в деня на драматичното приключване на процеса, по-късно каза, че думите, които Хекскамп изкрещя, когато се покатери на масата, са перифраза на Джонатан Едуардс, пуритански пастор, живял през осемнайсети век.

— Човек като него не би сметнал това за плагиатство — отбелязах, — а като използване на думи и идеи, за които някой се е сетил преди него. Разбирал ги е, следователно ги е смятал за свои. Изглежда ли логично?

— Не — промърмори Хари. — Именно затова теорията ти изглежда правдоподобна.

Хамърли се намръщи, поклати главата:

— От време на време… по-точно през една-две години ми се обаждат различни хора. Интересуват се дали знам нещо за колекцията на Хекскамп. Само че никога не питат направо, а увъртат.

— В какъв смисъл? — попита Хари.

— „Знаете ли дали Марсдън Хекскамп е оставил нещо интересно, господин Хамърли?“ „Притежавате ли нещо, за което можете да получите много пари, господин Хамърли?“ Говорят мазно-мазно, но от обажданията им винаги ме побиват тръпки. Щом затворя телефона бързам да си измия ръцете. Обаждат се предимно мъже, но два-три пъти ме търсиха даже жени. Те бяха най-противни.

— Били сте защитник на Хекскамп — казах. — Въпреки това твърдите, че не знаете за слабостта на един от вашите служители към вещи, принадлежали на серийни убийци, така ли?

Хамърли процеди през зъби:

— Казвам ви самата истина. Нямах представа, че Рубин… има такива интереси.

Станахме да си вървим. Адвокатът ни изпрати. Преди да изляза, се обърнах и го погледнах в очите:

— Представете си, че Койл се появи в този момент. Какво ще му кажете?

Той отпи голяма глътка уиски, позамисли се и отвърна:

— Изоставаш с делата, Рубин. Къде ти е картонът за отбелязване на изработените часове?

Вратата се затвори.