Рейн-сан: Сеч [bg]

Обезоръжени, само с една здрава ръка и изправени срещу въоръжен противник, повечето хора биха се предали. Неколцина може би щяха да се опитат да неутрализират оръжието на съперника си. Само най–добрите щяха да постъпят като Олег — а именно да контраатакуват.

Имаше нещо сходно с начина, по който бях обърнал нещата в своя полза по време на стълкновението ми с онези двамата в Шибуя — малка вероятност за успех, но за предпочитане пред алтернативата. Той се хвърли към мен, стрелна напред здравата си ръка и разпери пръсти, за да ми избоде очите. Пуснах куфарчето, замахнах с лявата си ръка, ударих предмишницата му с моята и я отбих, като в същото време поприклекнах и забих края на лоста в голите му тестиси.

Този път Олег не изрева — коленете му се подгънаха и той се преви на две, съскайки като спукан балон. Вмъкнах се зад него, прехвърлих лоста в лявата си ръка и го стиснах с обратен захват. Руснакът се опита да се извърти към мен, но заради шока и болката вече нямаше необходимата бързина и подвижност. Опрях коляното си в гърба му, проврях от дясно наляво лоста пред гърлото му, плъзнах дясната си ръка от отсрещната страна, хванах другия край на желязната пръчка и натиснах с коляно напред, като в същото време спуснах лактите си и задърпах към себе си. Лостът и костите на предлакътниците ми едновременно строшиха врата му от три посоки като гигантска орехотрошачка.

Той вдигна здравата си ръка към гърлото си и в продължение на няколко секунди спазматично драска по лоста. После торсът му потрепери и изведнъж се разсмърдя на изпражнения — миг преди смъртта тялото му изхвърляше баласта и насочваше цялата налична енергия към борбата. Но всичко беше безполезно. Олег немощно продължи да дращи лоста, после усетих изхрущяването на пръстеновидния и щитовидния му хрущял, ръцете му увиснаха отстрани и руснакът се отпусна върху мен, задържан само от лоста пред гърлото му. Отстъпих назад от лайната и пуснах лоста. Олег се строполи по гръб с разтворени колене и неестествено извити крака, сгърчено лице и изплезен език.

Озърнах се към свилото се до ваната момиче. Съмнявах се, че ще е в състояние да ме опише добре — беше прекалено ужасено, а и в стаята цареше сумрак. И подобно на портиера, мършавия служител навън и рецепциониста, като част от мизу шобаи, то имаше всички основания да каже на полицията, че не е видяло почти нищо и си спомня още по–малко.

Вдигнах куфарчето и бързо излязох в коридора, като се опитвах да успокоя дишането си и все още бясно туптящото си сърце. Няколко врати се бяха отворили и проститутките и клиентите надничаха навън, за да видят каква е причината за разбиването на втората врата. Наведох глава и тръгнах към стълбището, където имаше метална врата за покрива — бях я забелязал по време на разузнаването си. Ако беше заключена, щях да изляза през главния вход, но си струваше да опитам по–неочаквания маршрут. Натиснах бравата и вратата лесно се отвори. Навън имаше нещо като тераска, осеяна с цигарени фасове. Огледах се наоколо, за да се уверя, че никой не е излязъл да пуши тъкмо в този момент, после се насочих към пожарната стълба, спуснах се на уличката зад сградата и отново потънах в йошиварската нощ.