Сянката на чинара [bg]

Изслушванията започваха в девет сутринта в голяма гола стая със сгъваеми маси, подредени в квадрат. Зад тях имаше десетки сгъваеми столове, подредени в редици. На масата отпред седяха председателят на комисията за условно освобождаване и четиримата й членове. Пет бели мъже, назначени от губернатора.

Джейк и Карла влязоха заедно с потока посетители и се огледаха за свободни места. Вляво Джейк мярна Джим Йоки, бащата на затворника, но не спря. Водейки Карла, той се придвижи вдясно. Намериха си места и зачакаха. Пръв пред комисията се изправи мъж, който беше излежал трийсет и шест години за убийство, извършено по време на банков обир. Въведоха го и му свалиха белезниците. Той бързо огледа присъстващите, търсейки близките си. Беше бял, на около шейсет години, с дълга сресана коса и приятна външност и както винаги Джейк се учуди как изобщо е възможно някой да оцелее толкова дълго в място като „Парчман“. Надзорник, проучвал поведението му за освобождаване под гаранция, го представи в доклада си като образцов затворник. Комисията зададе няколко въпроса. След това говори дъщерята на убитата банкова касиерка, която започна с думите, че за трети път се явява пред комисията. За трети път се оказваше принудена да преживее този кошмар. Давейки се от прилива на чувства, тя трогателно описа какво е преживяло едно десетгодишно момиченце, когато е научило, че майка му е разстреляна с пушка с рязана цев на работното си място. После нещата се влошиха.

Комисията за освобождаване под гаранция реши, че ще обсъди въпроса, а освобождаването на убиеца не изглеждаше много вероятно. Отведоха го след трийсетминутно изслушване.

След това въведоха чернокож младеж и му свалиха белезниците. Сложиха го да седне пред комисията и го представиха. Беше лежал шест години за кражба на кола и беше образцов затворник, беше завършил гимназия, събираше кредити за колеж и не се забъркваше в неприятности. Надзорникът му препоръча освобождаване под гаранция, пострадалата от престъплението му — също. Имаше писмени клетвени показания от жертвата на престъплението, с която тя приканваше комисията да прояви снизходителност. Тя не беше ранена при извършване на престъплението и през годините беше водила кореспонденция с крадеца на колата.

След прочитането на клетвените й показания Джейк забеляза още хора от семейство Йоки да се редят покрай стената вляво. Смяташе ги за груби и простовати, бедни земеделски работници, склонни към насилие. Беше ги наблюдавал в съдебната зала два пъти, а ето че и сега бяха тук. Презираше ги и се страхуваше от тях.