Игри за милиарди [bg]

— Парите лекуват всички болести.

— Не става дума за лечение, а за изпълнимо решение. Намерили частна медицинска сестра. За още милион долара Едит наела малка, по-евтина каюта за нея на кораба.

— Продължавай.

— И така, на втори април деветдесет и пета година Едит започнала своя нов живот. Отлетяла до Копенхаген и се регистрирала в хотел „Англия“. Предполага се, че през следващите пет дни е обикаляла града и го е разглеждала. На седми април напуснала хотела, след няколко часа се записала в корабния регистър и започнала да осъществява мечтата си. Всичко това беше потвърдено по-късно — обясни Чарлс.

— Нещо против да стана и да се разкърша? Задникът ми започна да се схваща.

— Ако те отегчавам, мога да спра веднага.

— Задникът, не ушите ми. Искам стока за петдесет хиляди, приятел.

Чарлс се засмя и продължи:

— Джак и Едит решили предварително да избегнат усложненията на кредитните карти. На кораба имало банка, така че Джак всеки месец внасял в сметката й по половин милион. Така било много по-лесно. И през няколко дни като по часовник от сметката се теглели суми. Понякога малки, друг път големи. Тъй като корабът спирал през три-четири дни на различни пристанища, това не будело подозрения. Предполага се, че Едит слизала на брега и си угаждала както може. Може би харчела щедро, дори прекалено, но парите били нейни, нали?

Вратата на тоалетната отново се отвори. Двамата млъкнаха, докато не я чуха да се затваря.

— После? — подкани Морган, видимо увлечен от разказа.

— Това после, Морган, е цели три години по-късно.

— Краят на круиза, нали?

— И началото на истинска мистерия. Ще ти кажа какво се знае. На осемнайсети април деветдесет и осма година корабът пуснал котва в Пирея. След три години плаване имал нужда от известна поддръжка и преоборудване. Освен това, ако Едит искала да продължи да се прави на Синдбад Мореплавателя, трябвало да плати авансово още два милиона — за под дръжка на имотите на сушата. Вечерта на осемнайсети тя слязла от кораба и взела такси. Тогава я видели за последен път. След като не се появила след още два дни, корабната компания се свързала с Джак.

— И какво направил Джак? — попита Морган и пак се отпусна върху тоалетната чиния.

— Качил всичко на тавана.

— Тя просто изчезнала и толкова? — В тоалетната ставаше все по-студено и Морган започна да разтрива ръцете си. Ужасно му се искаше да поиска дрехите си от Чарлс, но вече знаеше отговора.