Дама, поп, асо, шпионин [bg]

— Споменавал ли е дъщеря си Дани?

— Много пъти през уикенда. Сега малко се поуспокои. Мисля, че ги е изключил от съзнанието си, поне що се отнася до емоционалната страна.

— Не е споменавал, че ще ги види отново?

— Не, сър.

— Не е казвал нищо за някакви уговорки да се срещнат, когато всичко приключи?

— Не, сър.

— Или пък да ги доведе в Англия?

— Не, сър.

— Нито пък да им осигури документи?

— Не, сър.

Гуилъм раздразнено се обади:

— За какво е говорил тогава, дявол да го вземе?

— За рускинята, сър. За Ирина. Обича да чете дневника й. Казва, че когато хванат къртицата, ще накара Центъра да го размени за Ирина. Тогава ще я уредим с някое хубаво местенце, сър, нещо като това на мис Ейлса, само че в Шотландия, където е по-хубаво. Казва, че и мене ще уреди. Ще ми осигури хубава работа в Цирка. Кара ме да уча чужд език, за да си разширя кръгозора.

От безизразния глас в мрака зад тях не ставаше ясно дали Фон е послушал този съвет.

— Къде е той сега?

— В леглото, сър.

— Затвори тихо вратата.

Ейлса Бримли ги чакаше в преддверието — сивокоса дама на шейсет години с решително, интелигентно лице. Тя беше от старото поколение в Цирка, беше му казал Смайли, една от шифровчиците на лорд Лансбъри от войната, вече пенсионирана, но все още забележителна дама. Облечена беше в стегнат кафяв костюм. Стисна ръката на Гуилъм и каза: „Здравейте“, затвори вратата и когато той се обърна, нея вече я нямаше. Смайли го поведе към втория етаж. Фон остана да чака на долната площадка, в случай че го повикат.

— Смайли е — каза той, чукайки на вратата на Тар. — Искам да си поговорим.

Тар отвори бързо вратата. Явно ги беше чул да идват и чакаше от другата страна. Отвори я с лявата си ръка, в дясната държеше пистолет и гледаше покрай Смайли надолу по коридора.

— Само Гуилъм е — каза Смайли.

— Това имам предвид — отвърна Тар. — Палетата могат да хапят.

Прекрачиха вътре. Той беше облечен в развлечени панталони и евтина малайска блуза. По пода бяха разпилени карти с думи, а във въздуха се носеше ароматът на къри, което си беше готвил на котлона.

— Съжалявам, че ти досаждам — каза Смайли с чувство на искрено съжаление, — но трябва пак да те попитам какво направи с онези два швейцарски паспорта за бягство, които носеше в Хонконг.

— Защо? — попита Тар накрая.

Жизнерадостния вид го нямаше. Имаше затворническа бледност, беше отслабнал и като седна на леглото с пистолета на възглавницата до него, очите му шареха нервно от единия на другия, не вярвайки на никого.

Смайли каза:

— Чуй ме. Иска ми се да вярвам на твоята история. Нищо не се е променило. След като разберем, ще уважим правото ти на личен живот. Но трябва да знаем. Много е важно. Цялото ти бъдеще зависи от това.