Дама, поп, асо, шпионин [bg]

— Работата на онези, които развиват агентурни мрежи, е да се превърнат в легенди — започна Смайли, все едно изнасяше лекция на курсисти в Яслата. — Най-напред го правят, за да впечатлят своите агенти. След това го пробват на колегите си и по този начин по мои наблюдения се превръщат във формени идиоти. Някои не спират до там и го изпробват върху себе си. Това са шарлатаните, от които трябва да се отърваваме веднага, просто защото няма друг начин.

Въпреки това легенди съществуват и една от тях бил Карла. Даже и възрастта му оставала загадка. Най-вероятно Карла не било истинското му име. Десетилетия от живота му се губели и вероятно никога нямало да станат известни, защото хората, с които работил, имали навика да измират или да си държат езика зад зъбите.

— Говори се, че баща му бил в царската Охранка, а по-късно се появил в ЧеКа. Не ми се вярва, но е възможно. Според друга версия, той бил чирак в кухнята на един брониран влак срещу японските окупационни сили на изток. Смята се, че го е учил на занаят самият Берг — всъщност той му бил любимец, — което е все едно да учиш музика при… уф, избери си някой велик композитор. Що се отнася до мене, кариерата му започва в Испания през трийсет и шеста, защото това поне е документирано. Преструвал се е на руски журналист от бялата емиграция, съпричастен към каузата на Франко, и е вербувал куп немски агенти. Операцията е била извънредно сложна и направо забележителна за толкова млад човек. Следващото му появяване е в съветската контраофанзива при Смоленск през есента на четирийсет и първа като офицер от разузнаването под командването на Конев. Задачата му била да ръководи партизански мрежи в немския тил. Междувременно установил, че радистът му бил вербуван от немците и предавал радиосъобщения на противника. Той го вербувал обратно и започнал радиоигра, която съвсем ги объркала.

Това било още една част от легендата, обясни Смайли — благодарение на Карла край Елня немците обстреляли собствените си предни позиции.

— А между тези две появявания — продължи той, — през трийсет и шеста и четирийсет и първа, Карла е посетил Великобритания и смятаме, че е прекарал тук шест месеца. Но дори и днес не знаем — тоест аз не зная — под какво име и прикритие. Което не означава, че и Джералд не знае. Но Джералд едва ли ще ни каже, поне не и нарочно.

Смайли никога не беше разговарял с Гуилъм по този начин. Той нямаше склонност към доверителни разговори или дълги лекции; Гуилъм го познаваш като стеснителен човек, независимо от неговата суетност, който очаква твърде ограничено общуване.

— Някъде през четирийсет и осма, след като служил съвестно на страната си, Карла прекарал известно време в затвора, а след това и в Сибир. В цялата работа нямало нищо лично. Просто се оказал в една от онези части на разузнаването на Червената армия, които при поредната чистка престанали да съществуват.

И със сигурност, продължи Смайли, след реабилитирането си в постсталинските години заминал за Америка; тъй като, когато индийските власти го арестували в Делхи през лятото на петдесет и пета по неясни обвинения за нарушаване на имигрантския режим, той тъкмо бил кацнал от Калифорния. Клюките в Цирка след това го свързвали с големите скандали за измяна във Великобритания и Щатите.