Дама, поп, асо, шпионин [bg]

— Може да се каже, че развихме три вида договори за онези, чиито истории се потвърждаваха. Ако информацията на клиента не представляваше интерес, го разменяхме с друга държава и забравяхме за него. Купувахме го за материал, както се казва, също като главорезите в наши дни. Или пък го пускахме обратно в Русия, в случай че бягството му още не беше забелязано там. А ако имаше късмет, взимахме го ние; остъргвахме всичко, което знаеше, и го внедрявахме на Запад. Обикновено Лондон решаваше, не аз. Запомни обаче следното. По онова време Карла или Герстман, както се наричаше той, беше просто поредният клиент. Разказах ти цялата му история отзад напред; не исках да скромнича пред тебе, но знай, че предвид всичко, случило се помежду ни, а още повече онова, което не се е случило, когато отлетях за Делхи, аз и всички останали в Цирка знаехме само, че някакъв човек на име Герстман установява радиовръзка между Рудньов, шефа на агентурните мрежи в московския Център, и резидентурата на Центъра в Калифорния, която бездействаше поради липса на средства за комуникация. Това е всичко. Герстман вкарал контрабандно предавател през канадската граница и три седмици се покривал в Сан Франсиско, обучавайки новия радист. Това беше работната хипотеза, подкрепена от няколко тестови радиопредавания.

За тези тестови радиопредавания между Москва и Калифорния, обясни Смайли, бил използван книжен код:

— И тогава един ден Москва изпрати директна заповед…

— Кодирана със същия книжен код?

— Точно така. Там е работата. Благодарение на моментно невнимание от страна на шифровчиците на Рудньов ние набрахме преднина. Жонгльорите разбиха кода и така се сдобихме с нашата информация. Герстман трябваше веднага да напусне Сан Франсиско и да отиде в Делхи за среща с кореспондента на ТАСС — вербовчик, попаднал на гореща китайска следа, който имаше нужда от указания. Защо са го помъкнали по целия път от Сан Франсиско до Делхи, защо е трябвало да бъде именно Карла — това е друга история. Важното в случая е, че щом Герстман се появил на срещата в Делхи, човекът на ТАСС му връчил самолетен билет и му казал веднага да се прибира в Москва. Без въпроси. Заповедта била лично на Рудньов. Подписана била с псевдонима на Рудньов и била доста безцеремонна, дори според руските стандарти.

След което човекът на ТАСС си заминал, оставяйки Герстман на тротоара с много въпроси и двайсет и осем часа до полета му.

— Не му се наложило да стои там много време, преди индийските власти да го арестуват по наша молба и да го откарат в затвора в Делхи. Доколкото си спомням, бяхме обещали на индийците част от продукта. Струва ми се, че уговорката беше такава — забеляза той и като човек, внезапно стреснат от пропуските в паметта си, замълча и разсеяно се загледа някъде в задименото помещение. — Или май им казахме, че могат да го задържат, след като свършим с него. Ох, боже…