Дама, поп, асо, шпионин [bg]
- Автор: Ле Карре Джон
- Серия: Карла #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-093-2
- Переводчик: Герасим Й. Славов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дама, поп, асо, шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
— Само че аз не съм се срещал с него — каза Гуилъм, след като гневът му се притече на помощ и на него. — Не аз играя задкулисни игри, а ти. Така че ми се махни от главата.
В същия момент усети облекчението около масата, като неусетно настъпване на скука, като общо признание, че Алълайн е изстрелял всичките си амуниции, а целта е останала незасегната. Скордено си играеше с парченце слонова кост, талисман, който носеше със себе си. Бланд пак се зачете, а Бил Хейдън си пиеше кафето и явно го намираше за отвратително, тъй като направи кисела физиономия на Моу Делауер и остави чашата. Тоби Естерхази, подпрял брадичка, беше вдигнал вежди и се беше загледал в червения целофан, който изпълваше викторианската камина. Само руснаците продължаваха да го гледат, без да мигат, като двойка териери, които не искаха да повярват, че ловът е свършил.
— Значи ти е говорил за Дани, така ли? И ти е казвал, че я обича — рече Алълайн, връщайки се към документа пред себе си. — Коя е майката на Дани?
— Някакво момиче от евразийски произход.
Тук Хейдън се обади за първи път:
— Категорично евразийски или би могла да мине за нещо по-близко до нашите земи?
— Тар явно смята, че изглежда съвсем като европейка. Същото мисли и за детето.
Алълайн прочете на глас:
— На дванайсет години, дълга руса коса, кафяви очи, слаба. Това Дани ли е?
— Предполагам, че да. Звучи като нея.
Настъпи дълго мълчание и дори Хейдън не изпитваше желание да го наруши.
— Значи, ако ти кажа — започна отново Алълайн, подбирайки изключително внимателно думите си, — ако ти кажа, че Дани и майка й трябваше да пристигнат преди три дни на лондонското летище с директен полет от Сингапур, мога да допусна, че ще споделиш нашето объркване.
— Да, така е.
— Освен това ще си държиш устата затворена, когато излезеш от тук. Няма да казваш на никого, освен на дванайсетте си най-добри приятели, нали?
Някъде от недалече се чу мъркането на Фил Порчъс:
— Източникът е извънредно секретен, Питър. Може да ти звучи като обикновена полетна информация, но изобщо не е така. Тя е свръхсвръхчувствителна.
— А, добре, в такъв случай ще се опитам да си държа устата свръхзатворена — отговори Гуилъм на Порчъс и докато Порчъс почервеняваше, Бил Хейдън пусна още една момчешка усмивка.
Алълайн продължи:
— И какво ти говори тази информация? Хайде, Питър — пак дърдоренето, — хайде, ти му беше шеф, ръководител, философ и приятел, къде ти е психологията, за бога? Защо му е на Тар да идва в Англия?
— Ти не каза нищо подобно. Ти каза, че приятелката на Тар и дъщеря й Дани е трябвало да пристигнат в Лондон преди три дни. Може да идва на гости при роднини. Може да си има нов приятел. Откъде мога да знам?
— Не ставай глупав, мой човек. Не ти ли хрумва, че където е малката Дани, най-вероятно там ще се появи и самият Тар? Ако вече не е тук, което съм склонен да си мисля, защото мъжете обикновено пристигат първи, а след това идва и багажът им. Извинявай, Моу Делауер, грешка на езика.
За втори път Гуилъм си позволи малък изблик:
— Не, не ми е хрумвало до този момент. Досега Тар беше дезертьор. Решение на домакина от преди седем месеца. Така ли е, или не, Фил? Тар беше в Москва и всичко, което знаеше, трябваше да се смята за компрометирано. Прав ли съм, Фил? Това беше и достатъчна причина да се затвори Брикстън и половината от работата ни да премине към Лондонското управление, а другата половина — към съгледвачите на Тоби. Какво си мислите, че прави Тар в момента — дезертира обратно при нас ли?
— „Дезертира обратно“ е много меко казано, да знаеш — отвърна рязко Алълайн и пак се върна към документа пред себе си. — Чуй ме сега. Слушай внимателно какво ще ти кажа и го запомни. Защото не се съмнявам, че също като останалите от екипа ми и твоята памет е като сито, всички примадони сте такива. Дани и майка й пътуват с фалшиви британски паспорти под името Пул, пише се като пристанището. Паспортите са руски фалшификати. Третият е на самия Тар, добре известния ни мистър Пул. Тар е вече в Англия, само че не знаем къде. Тръгнал е преди Дани и майка й и е пристигнал по друг път, най-вероятно нелегален, според нашите проучвания. Оставил е инструкции на жена си, любовницата си или каквато му се пада — каза го така, сякаш самият той нямаше такива, — пак ще прощаваш, Моу, да го последва седмица по-късно, което очевидно те още не са направили. Тази информация стигна до нас едва вчера, така че ни предстои много работа. Тар ги е инструктирал — Дани и майка й, — че ако случайно той не успее да се свърже с тях, те трябва да се оставят на милостта на някой си Питър Гуилъм. Това май си ти.