Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дама, поп, асо, шпионин [bg]
Дама, поп, асо, шпионин [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дама, поп, асо, шпионин [bg]

Электронная книга - «Дама, поп, асо, шпионин [bg]». Краткое содержание книги:

Студената война може да е мъртва, но не и в романите на Льо Каре, където темата все още изкушава читателския интерес. „Дама, поп, асо, шпионин“ — първият роман от знаменитата трилогия „Карла“, оглавила още с появата си списъка на бестселърите на в. „Ню Йорк Таймс“ — отдавна е станал класика в жанра и днес се смята за един от шедьоврите на шпионския трилър. Джордж Смайли, доскоро дясна ръка на бившия шеф на службите, е принуден да се оттегли, но не след дълго му е възложена важна мисия — да открие съветската къртица, проникнала в „Цирка“, най-висшия ешелон на британските разузнавателни служби. Като разчита само на своя опит и ум, както и на малка, доверена свита от свои хора, Смайли залага капан, за да залови предателя.
1 ... 71 72 73 74 75 76 77 78 79 ... 152
Перейти на страницу:

— Само че аз не съм се срещал с него — каза Гуилъм, след като гневът му се притече на помощ и на него. — Не аз играя задкулисни игри, а ти. Така че ми се махни от главата.

В същия момент усети облекчението около масата, като неусетно настъпване на скука, като общо признание, че Алълайн е изстрелял всичките си амуниции, а целта е останала незасегната. Скордено си играеше с парченце слонова кост, талисман, който носеше със себе си. Бланд пак се зачете, а Бил Хейдън си пиеше кафето и явно го намираше за отвратително, тъй като направи кисела физиономия на Моу Делауер и остави чашата. Тоби Естерхази, подпрял брадичка, беше вдигнал вежди и се беше загледал в червения целофан, който изпълваше викторианската камина. Само руснаците продължаваха да го гледат, без да мигат, като двойка териери, които не искаха да повярват, че ловът е свършил.

— Значи ти е говорил за Дани, така ли? И ти е казвал, че я обича — рече Алълайн, връщайки се към документа пред себе си. — Коя е майката на Дани?

— Някакво момиче от евразийски произход.

Тук Хейдън се обади за първи път:

— Категорично евразийски или би могла да мине за нещо по-близко до нашите земи?

— Тар явно смята, че изглежда съвсем като европейка. Същото мисли и за детето.

Алълайн прочете на глас:

— На дванайсет години, дълга руса коса, кафяви очи, слаба. Това Дани ли е?

— Предполагам, че да. Звучи като нея.

Настъпи дълго мълчание и дори Хейдън не изпитваше желание да го наруши.

— Значи, ако ти кажа — започна отново Алълайн, подбирайки изключително внимателно думите си, — ако ти кажа, че Дани и майка й трябваше да пристигнат преди три дни на лондонското летище с директен полет от Сингапур, мога да допусна, че ще споделиш нашето объркване.

— Да, така е.

— Освен това ще си държиш устата затворена, когато излезеш от тук. Няма да казваш на никого, освен на дванайсетте си най-добри приятели, нали?

Някъде от недалече се чу мъркането на Фил Порчъс:

— Източникът е извънредно секретен, Питър. Може да ти звучи като обикновена полетна информация, но изобщо не е така. Тя е свръхсвръхчувствителна.

— А, добре, в такъв случай ще се опитам да си държа устата свръхзатворена — отговори Гуилъм на Порчъс и докато Порчъс почервеняваше, Бил Хейдън пусна още една момчешка усмивка.

Алълайн продължи:

— И какво ти говори тази информация? Хайде, Питър — пак дърдоренето, — хайде, ти му беше шеф, ръководител, философ и приятел, къде ти е психологията, за бога? Защо му е на Тар да идва в Англия?

— Ти не каза нищо подобно. Ти каза, че приятелката на Тар и дъщеря й Дани е трябвало да пристигнат в Лондон преди три дни. Може да идва на гости при роднини. Може да си има нов приятел. Откъде мога да знам?

— Не ставай глупав, мой човек. Не ти ли хрумва, че където е малката Дани, най-вероятно там ще се появи и самият Тар? Ако вече не е тук, което съм склонен да си мисля, защото мъжете обикновено пристигат първи, а след това идва и багажът им. Извинявай, Моу Делауер, грешка на езика.

За втори път Гуилъм си позволи малък изблик:

— Не, не ми е хрумвало до този момент. Досега Тар беше дезертьор. Решение на домакина от преди седем месеца. Така ли е, или не, Фил? Тар беше в Москва и всичко, което знаеше, трябваше да се смята за компрометирано. Прав ли съм, Фил? Това беше и достатъчна причина да се затвори Брикстън и половината от работата ни да премине към Лондонското управление, а другата половина — към съгледвачите на Тоби. Какво си мислите, че прави Тар в момента — дезертира обратно при нас ли?

— „Дезертира обратно“ е много меко казано, да знаеш — отвърна рязко Алълайн и пак се върна към документа пред себе си. — Чуй ме сега. Слушай внимателно какво ще ти кажа и го запомни. Защото не се съмнявам, че също като останалите от екипа ми и твоята памет е като сито, всички примадони сте такива. Дани и майка й пътуват с фалшиви британски паспорти под името Пул, пише се като пристанището. Паспортите са руски фалшификати. Третият е на самия Тар, добре известния ни мистър Пул. Тар е вече в Англия, само че не знаем къде. Тръгнал е преди Дани и майка й и е пристигнал по друг път, най-вероятно нелегален, според нашите проучвания. Оставил е инструкции на жена си, любовницата си или каквато му се пада — каза го така, сякаш самият той нямаше такива, — пак ще прощаваш, Моу, да го последва седмица по-късно, което очевидно те още не са направили. Тази информация стигна до нас едва вчера, така че ни предстои много работа. Тар ги е инструктирал — Дани и майка й, — че ако случайно той не успее да се свърже с тях, те трябва да се оставят на милостта на някой си Питър Гуилъм. Това май си ти.

1 ... 71 72 73 74 75 76 77 78 79 ... 152
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)