Дама, поп, асо, шпионин [bg]

Ако зависеше от него, Гуилъм щеше да е много груб с Тар, нямаше никакво съмнение. Нервите му бяха опънати до крайност и по пътя насам разви деветдесет мили в час, преди Смайли рязко да му каже да намали. Ако зависеше от него, щеше да се поддаде на изкушението да пребие Тар до несвяст и ако трябваше, щеше да доведе Фон да му помага; докато караше, много ясно си представяше как отваря входната врата на жилището на Тар, където и да се намираше то, и го удря няколко пъти в лицето като поздрав от Камила и бившия й съпруг, видния доктор по флейта. А може би в споделеното напрежение от пътуването Смайли телепатично беше видял същия образ, защото малкото му приказки явно имаха за цел да успокоят Гуилъм.

— Тар не ни е излъгал, Питър. Поне не и по същество. Просто е направил това, което правят всички агенти по света — пропуснал е да ни разкаже цялата история. От друга страна, постъпил е доста умно.

Без да споделя объркването на Гуилъм, той изглеждаше учудващо уверен, дори самонадеян, до такава степен, че си позволи да цитира един поучителен афоризъм на Стийд-Аспри за уменията на двойната игра; нещо за търсенето не на съвършенство, а на предимство, което накара Гуилъм пак да се замисли за Камила.

— Карла ни е допуснал до вътрешния кръг — заяви Смайли, а Гуилъм се пошегува неуместно, че трябвало да затворят вратата. След това Смайли се ограничи само да указва посоката и да гледа в страничното огледало.

Срещнаха се пред „Кристъл Палас“, в закрит пикап, зад волана на който беше Мендъл. Отидоха до Барнсбъри, право в една автотенекеджийска работилница в края на павирана алея, пълна с деца. Там бяха посрещнати със сдържан възторг от възрастен немец и сина му, които свалиха номерата на пикапа почти в движение и ги заведоха при един воксхол с форсиран двигател в дъното на сервиза, готов за тръгване. Мендъл остана там с папката „Свидетел“, която Гуилъм беше донесъл от Брикстън в сака си; Смайли каза: „Намери А12“. Нямаше почти никакво движение, но малко преди Колчестър настигнаха колона камиони и Гуилъм внезапно изгуби търпение. Наложи се Смайли да му нареди да отбие и да спре. Веднъж попаднаха на възрастен мъж, който караше с двайсет мили в час в бързата лента. Докато го задминаваха от вътрешната страна, той рязко кривна към тях, може би беше пиян или му стана лошо, или пък просто се уплаши. Изведнъж, без предупреждение, се блъснаха в стена от мъгла, която сякаш се стовари отгоре им. Гуилъм мина право през нея, без да намалява, страхувайки се от черен лед. След като минаха Колчестър, подкараха по второкласни пътища. По табелите имаше имена като Литъл Хорксли, Уърмингфорд и Бърс Грийн, след което табелите изчезнаха и на Гуилъм му се стори, че се намират в нищото.