Дама, поп, асо, шпионин [bg]

— Ако е трябвало да пристигнат преди три дни, какво им се е случило?

— Закъснели са. Изпуснали са самолета. Променили са си плановете. Изгубили са билетите. Откъде мога да знам, по дяволите?

— Или информацията е фалшива — предположи Гуилъм.

— Не е — отсече Алълайн.

Обида и объркване — Гуилъм продължи и с двете:

— Добре. Руснаците са върнали Тар. Изпратили са семейството му обратно — един господ знае защо, аз бих предположил, че ще ги държат като заложници, — изпратили са и него. Какво му е толкова важното? Що за агент може да е той, след като не вярваме на нито една негова дума?

Сега вече, забеляза той с въодушевление, публиката гледаше Алълайн и на Гуилъм му се струваше, че той се разкъсва между това да даде задоволителен, но недискретен отговор, или да се покаже като глупак.

— Няма значение какъв агент е! Мъти водата. Може би даже трови кладенците. Такъв е. Ще ти дръпне чергата под краката, когато си на крачка от целта. — Циркулярните му писма звучаха по същия начин, помисли си Гуилъм. Метафорите преливаха от страниците. — Само че запомни едно. При първото му обаждане, дори още преди първото му обаждане, при първия намек за него, за жена му или за дъщеричката му идваш при мене, млади ми Питър Гуилъм, или при някого от големите. Някой от хората край тази маса. И при никой друг. Следиш ли тази инструкция внимателно? Защото са задействани толкова зъбни колела, колкото не можеш да си представиш и нямаш право да знаеш…

Внезапно разговорът премина в движение. Бланд пъхна ръце в джобовете си и бавно прекоси стаята, за да се подпре на стената край вратата в дъното. Алълайн пак си разпали лулата и загаси клечката с дълго движение на ръката си, докато гледаше гневно Гуилъм през дима.

— Кого ухажваш сега, Питър, коя е щастливата девойка?

Порчъс плъзна лист хартия по масата, за да го подпише Гуилъм.

— За тебе, Питър, ако обичаш.

Пол Скордено шепнеше нещо в ухото на единия от руснаците, а Естерхази беше до вратата, давайки досадни нареждания на леличките. Само кафявите, непроницаеми очи на Моу Делауер бяха втренчени в Гуилъм.

— Първо го прочети — посъветва го Порчъс с кадифен глас.

Гуилъм вече беше преполовил формуляра: „Удостоверявам, че днес се запознах със съдържанието на доклад №308 от «Черна магия»“, гласеше първият абзац. „Задължавам се да не разкривам никаква част от този доклад пред други сътрудници на тази служба, както и да не разкривам съществуването на източник Мерлин. Задължавам се да съобщя веднага всеки известен ми факт, който може да има връзка с този материал.“

Вратата беше останала отворена и докато Гуилъм подписваше, нахлу вторият ешелон на Лондонското управление, предвождан от леличките с подноси със сандвичи — Даяна Долфин, Лодър Стрикланд, който изглеждаше толкова надут, че всеки момент можеше да се пръсне, момичетата от отдела по разпространение и един стар боец с кисела физиономия на име Хагард, който беше шеф на Бен Тръкстън. Гуилъм напусна бавно, броейки присъстващите, защото знаеше, че Смайли ще иска да разбере кой е бил там. На вратата, за своя изненада, се оказа в компанията на Хейдън, който явно беше решил, че по-нататъшните забавления не са за него.

— Проклето глупаво кабаре — забеляза Бил, махвайки разсеяно на леличките. — Пърси става все по-нетърпим с всеки изминал ден.

— Наистина е така — съгласи се искрено Гуилъм.

— Какво прави Смайли? Виждал ли си го напоследък? Вие двамата май бяхте доста близки?

Светът на Гуилъм, който до този момент показваше признаци на стабилизиране, изведнъж бясно се завъртя.

— Боя се, че не — каза той, — нямам връзка с него.

— Не ми казвай, че обръщаш внимание на тези глупости — изсумтя Бил.

Стигнаха до стълбите и Хейдън мина напред.

— Ами ти? — попита Гуилъм. — Виждал ли си го скоро?

— А пък Ан излетяла от кафеза — продължи Бил, без да обръща внимание на въпроса. — Избягала с някакъв моряк или келнер, нещо такова. — Вратата към кабинета му беше широко отворена и бюрото му беше отрупано със секретни документи. — Това нормално ли е?