Дама, поп, асо, шпионин [bg]

Докато чакаше, Смайли си даваше вид, че разглежда картите с думи, четейки по хоризонтала и вертикала. Нищо особено нямаше в тях, само случайни думи. Една от тях беше сгрешена, Гуилъм забеляза, че в „послание“ последните две думи са разместени. Какво ли е правил тук, запита се Гуилъм, в тази миризлива дупка? Какви ли потайни пътечки е следвал умът му, затворен сред шишетата със сосове и търговските пътници?

— Добре — каза мрачно Тар, — взех паспорти за Дани и майка й. Мисис Пул и мис Дани Пул. Какво правим сега, плачем в екстаз ли?

Мълчанието отново надвисна като обвинение.

— И защо не ни го каза по-рано? — попита Смайли с тон на разочарован баща. — Не сме чудовища. Не им желаем злото. Защо не ни каза? Може би дори щяхме да ти помогнем — и продължи да разглежда картите. Тар явно беше използвал две или три тестета, разпръснати на ивици по килима с цвят на кокосов орех. — Защо не ни каза? — повтори той. — Не е престъпление да се грижиш за хората, които обичаш.

Ако те ти позволят, помисли си Гуилъм, имайки предвид Камила.

За да помогне на Тар да отговори, Смайли започна да прави полезни предположения:

— Защото ти се е наложило да бръкнеш в служебните пари, за да купиш тези британски паспорти? Заради това ли не ни каза? Боже мой, тук изобщо не става дума за пари. Ти ни даде жизненоважна информация. Защо да се заяждаме за няколко хиляди долара? — И времето отново потече, без никой да го използва.

— А може би — продължи Смайли — те е било срам?

Гуилъм се стегна, забравяйки за собствените си проблеми.

— Предполагам, че с основание те е било срам. В края на краищата, не е било много галантно да оставиш Дани и майка й с компрометирани паспорти в ръцете на онзи така наречен французин, който толкова усърдно е издирвал мистър Пул, нали така? Докато ти самият си избягал и си получил много специално отношение? Страшно е да си го помислиш — съгласи се Смайли, сякаш не той, а Тар го беше казал. — Страшно е да си помислиш докъде би стигнал Карла, за да се сдобие с твоето мълчание. Или с твоите услуги.

Потта по лицето на Тар внезапно стана непоносима. Беше твърде много, сякаш беше облян в сълзи. Смайли вече не се интересуваше от картите, погледът му се спря на друга игра. Това беше играчка, направена от две стоманени пръчки като дръжки на клещи. Номерът беше да се търкаля стоманено топче по тях. Колкото по-далече се изтъркаля, толкова повече точки се печелят, след като падне в един от отворите отдолу.

— Предполагам, че другата причина да не ни кажеш е, защото си ги изгорил. Имам предвид, че си изгорил британските паспорти, а не швейцарските.

Внимателно, Джордж, помисли си Гуилъм и леко се премести една крачка по-близо, за да покрие разстоянието между двамата. Само внимателно.