Дама, поп, асо, шпионин [bg]
- Автор: Ле Карре Джон
- Серия: Карла #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-093-2
- Переводчик: Герасим Й. Славов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дама, поп, асо, шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
Това дърдорене беше инструментът на Алълайн за комуникация, то можеше да бъде дружелюбно или враждебно, укорително или възторжено, но в крайна сметка винаги беше постоянен натиск в една точка.
— Една-две арабски истории изглеждат обещаващи. Сай Ванхофър е по дирите на един немски дипломат. В общи линии, това е.
— Араби — повтори Алълайн, като побутна настрана папката и извади грубовата лула от джоба си. — Всеки глупак може да изпържи арабин, нали така, Бил? Ако човек реши, за пет пари може да си купи цяло арабско правителство. — От друг джоб Алълайн извади кесия с тютюн и небрежно я хвърли на масата. — Чух, че напоследък се забавлявате с без време напусналия ни брат Тар. Как е той?
През ума на Гуилъм минаха много неща, докато се чуваше как отговаря. Сети се, че наблюдението над апартамента му започна едва снощи, сигурен беше в това. Че през уикенда беше чисто, освен ако Фон, бавачката пленник, не играеше двойна игра, което никак не би му било лесно. Че Рой Бланд много прилича на покойния Дилън Томас29, Рой винаги му беше напомнял за някого и досега не беше успявал да направи връзката, както и че Моу Делауер успяваше да покрие изискванията като жена само благодарение на момчешкото си излъчване на бойскаут. Зачуди се дали Дилън Томас е имал невероятните светлосини очи на Рой. Че Тоби Естерхази си взимаше цигара от златната си табакера и че Алълайн по правило не позволяваше да се пушат цигари, а само лули, така че явно Тоби е в много добри отношения с Алълайн в момента. Че Бил Хейдън изглеждаше странно млад и че слуховете в Цирка за любовния му живот в крайна сметка не бяха толкова смехотворни — говореше се, че бил бисексуален. Че едната длан на Пол Скордено лежеше на масата, а палецът беше леко повдигнат по такъв начин, че да стяга ударната повърхност от външната й страна. Помисли си и за платнената си чанта — дали Алуин я беше качил на колата? Или беше отишъл да обядва, оставяйки я на регистратурата, в очакване да бъде прегледана от някой от онези млади портиери, преследващи повишение? И не за първи път Гуилъм се запита колко ли време се беше мотал Тоби около регистратурата, преди да го забележи.
Той избра шеговит тон:
— Точно така, шефе. С Тар пием чай всеки ден следобед във „Фортнъмс“.
Алълайн смучеше празната си лула, изпробвайки как е натъпкан тютюнът.
— Питър Гуилъм — каза той със силния си акцент, натъртвайки всяка дума. — Може и да не ти е известно, но аз съм изключително склонен да прощавам. Всъщност аз съм направо изтъкан от добри чувства. Искам само да знам темата на вашия разговор с Тар. Не искам главата му, нито пък друга част от проклетата му анатомия, а и ще потисна импулса си да го удуша с голи ръце. Или пък тебе. — Той драсна клечка кибрит и запали лулата си, разпалвайки огромен пламък. — Дори бих отишъл по-далеч — ще окача златен медал на шията ти и ще те приема обратно в двореца от омразния Брикстън.
— В такъв случай нямам търпение той да се появи — рече Гуилъм.
— И Тар ще получи опрощение, докато аз не го пипна.
— Ще му предам. Ще остане във възторг.
Над масата се понесе голям облак дим.
— Много съм разочарован от тебе, млади ми Питър. Даваш ухо на грозни и вероломни клевети, причиняващи разкол. Плащам ти честно и почтено, а ти ми забиваш нож в гърба. Смятам, че това е много малка отплата, задето те пазя жив. Противно на настойчивите искания на моите съветници, имай предвид.
Алълайн имаше нов навик, който Гуилъм често забелязваше при суетни мъже на средна възраст — състоеше се в хващане на парче плът под брадичката и масажирането му с палец и показалец в опит да бъде намалено.
— Разкажи ни малко повече за положението на Тар в момента — каза Алълайн. — Разкажи ни за емоционалното му състояние. Той има дъщеря, нали? Малко момиченце на име Дани. Говори ли изобщо за нея?
— Говореше.
— Бъди така добър да ни удостоиш с някоя история за нея.
— Не знам такива истории. Много беше привързан към нея, само това зная.
— Страстно привързан ли? — Гласът му изведнъж се повиши гневно. — Какво означава това свиване на рамене? Дявол да те вземе, защо ми свиваш рамене? Говоря ти за дезертьор от твоя проклет отдел, обвинявам те, че се заиграваш с него зад гърба ми, че участваш в тъпи задкулисни игри, когато нямаш представа за какво става дума, а ти ми свиваш рамене от другия край на масата. Има закон, Питър Гуилъм, който забранява връзките с вражески агенти. Може би не го знаеш. Направо ми идва да ти стоваря обвинение.
29
Дилън Томас (1914–1953), известен уелски поет. — Б.пр.