Дама, поп, асо, шпионин [bg]

— Докато не се опитваш да комуникираш с тях — продължи Смайли, — може би е по-добре да не знам. Освен ако не искаш да направя нещо за тях. Пари, защита или някакви удобства?

Тар поклати глава. По устата му имаше кръв в изобилие и Гуилъм осъзна, че Фон явно го е ударил, но не можеше да разбере кога.

— Не остана много — каза Смайли. — Може би седмица. Може и по-малко, ако успея. Опитай се да не мислиш много за това.

Когато си тръгваха, Тар пак се усмихваше и Гуилъм предположи, че посещението, нападението над Смайли или ударът в лицето са му се отразили добре.

— Футболните фишове — тихо каза Смайли на Фон, докато се качваха в колата, — не си ги пускал, нали?

— Не, сър.

— Е, да се надяваме тогава, че не е избрал печеливша комбинация — отбеляза Смайли в крайно неочакван пристъп на веселост, който предизвика всеобщ смях.

Паметта играе странни номера на уморения, претоварен ум. Докато Гуилъм караше и една част от ума му беше заета с пътя, а другата измъчено се бореше с все по-зловещи подозрения за Камила, в паметта му свободно се рееха случайни образи от този и други дълги дни. Дни на пълен кошмар в Мароко, докато агентурните му връзки се проваляха една по една и всяка стъпка по стълбите го караше да тича към прозореца, за да проверява улицата; дни на безделие в Брикстън, докато наблюдаваше нещастния свят наоколо и се чудеше кога ли и той ще стане част от него. Внезапно на бюрото му се появи писменият доклад — отпечатан на циклостил на тънка синя хартия, защото беше купен от неизвестен и вероятно недостоверен източник, и всяка дума изплува в съзнанието му с огромни букви.