Игри на злото [bg]

Госпожица Браунинг стисна очи и поклати глава, осъзнавайки чутото.

— Всеки път, когато се опитвах да поговоря с нея, тя просто отказваше. Издигаше пред себе си стена, през която не можех да премина. Веднъж я докоснах леко по рамото и тя направо подскочи. Друг път се опитах да поприказвам със сестричката й, но Дейзи буквално ме прогони — момичето поклати отново глава. — Горките дечица.

Ким най-сетне стигна до най-важния въпрос в разговора.

— Когато една вечер сте завели лично децата у дома, успяхте ли да изложите притесненията си пред някого от родителите?

— И думичка не можах да кажа. Отвори ни господин Дън и щом ни видя, подбра децата и тръшна вратата под носа ми.

— А госпожа Дън?

Учителката сви рамене.

— Дори не разбрах дали си е у дома.

Така значи, тази теория отпадаше. Чутото от двамата полицаи бе накарало Ким да допусне, че Уенди Дън е била разстроена от малоумното отношение на мъжа си към учителката.

Изведнъж я осени идея.

— А защо решихте да отведете децата до вкъщи онзи ден? Това не е обичайна практика, нали?

Младата жена се усмихна.

— Не, но исках да говоря с родителите. Преди това им бях изпратила писмо, в което излагах притесненията си, но то явно така и не беше стигнало до тях.

— На кого дадохте писмото?

— На брата на госпожа Дън. Робин.

— Брат й е вземал Дейзи от училище?

— О, да, той вземаше двете деца много често.

Ким стрелна с очи Брайънт, който повдигна вежди в отговор. Досега този факт беше останал неизвестен, но несъмнено беше от огромно значение.