Списъкът на съдията
- Автор: Гришэм Джон
- Серия: Таен свидетел #2
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-769-526-9
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Списъкът на съдията». Краткое содержание книги:
Но едно е да имаш подозрения, а друго — да можеш да ги докажеш. Мъжът е умен, манипулативен и изобретателен и никога не оставя улики на местопрестъплението. Разбира от криминалистика и полицейски процедури. И най-важното: познава закона, защото е окръжен съдия във Флорида. В списъка на жертвите му попадат хора, имали нещастието да се изпречат на пътя му. Ще успее ли Лейси да го залови, преди да влезе в този списък?
— Спрете на този кадър — обади се Джери. — Искам да го видя мъртъв. Отдавна чакам този момент.
Видович погледна към Лейси и Али. След кратка пауза продължи:
— Очертава се голяма бъркотия. Оказва се, че той е оставил ново завещание с конкретни инструкции: иска да бъде кремиран незабавно и прахът му да бъде разпръснат в планината там. Добре го е измислил. Разбира се, ние бихме желали да задържим тялото и да опитаме всичко възможно да вземем пръстов отпечатък. Проблемът е, че той не е в нашата юрисдикция. Не можем да арестуваме труп. Заповедта ни за арест е загубила валидността си в мига на неговата смърт. Току-що говорих с правния ни отдел във Вашингтон и те анализират положението.
— Не бива да допускате да го кремират — настоя Лейси. — Вземете съдебна заповед.
— И това не е просто. От кой съд? Във Флорида или в Ню Мексико? Няма закон, който да изисква покойник да бъде транспортиран у дома за погребението. Този тип е планирал всичко и е забранил на изпълнителката на завещанието му да се прави аутопсия.
Джери погледна стоп кадъра, поклати глава и каза:
— И от отвъдното обърква живота ни.
— Но все пак всичко приключи, Джери — каза Лейси и докосна ръката й.
— Напротив, никога няма да приключи. Баник никога няма да застане пред съда. Той се измъкна, Лейси.
— Не е. Мъртъв е и няма да убива повече.
Джери изсумтя и се извърна.
— Да се махаме от тук.
Али ги закара до апартамента на Лейси и се прибра. Бяха го повикали в Орландо по работа, но в доста напрегнат разговор с началника си той настоя да остане няколко дни у дома.
Жените седяха в дневната и се опитваха да осъзнаят драматичния развой на събитията. Какво следваше? Имаше ли нещо по-скандално от новината за смъртта на Баник?
Ако не откриеха съответствие на частичния пръстов отпечатък, нямаше да имат улика, която да свързва съдията с убийствата на Върно и Дънуди.
А що се отнася до другите убийства, за тях разполагаха само с мотив и начин. Щеше да бъде невъзможно да го осъдят въз основа на такива оскъдни доказателства. Сега, след като беше мъртъв, полицията — местната, щатската или федералната — нямаше да си губи времето да разследва престъпленията му. Пък и досиетата бяха затворени преди десетилетия. Защо да ги отварят сега? Джери не се съмняваше, че властите ще приемат охотно новината за вероятната вина на Баник, ще уведомят семействата на жертвите и с радост ще прекратят следствията.
Неговите твърдения, лъжи и увъртания от предишната събота в тъмната хижа в Алабама бяха почти безполезни за полицията. Нищо от думите му не беше допустимо в съда, пък и той много внимаваше да не признае изрично престъпленията си. Все пак беше съдия.
Понякога Джери се разпалваше, а друг път ставаше безутешна. Делото на живота й беше достигнало своя внезапен и незадоволителен край. Баник беше мъртъв и на практика се измъкваше невредим. Обвинението в отвличане, когато и ако изобщо бъдеше отразено, само щеше да задълбочи объркването и нямаше да докаже абсолютно нищо. Подробностите около него така и нямаше да станат известни. Той никога нямаше да бъде арестуван. Името му никога нямаше да се свърже с имената на жертвите му.
Все пак тя преживяваше и моменти на видимо облекчение. Чудовището вече не беше по следите й. Тя нямаше повече да пребивава в света на Рос Баник — човек, когото бе ненавиждала толкова дълго, че беше станал част от живота й. Той нямаше да й липсва, но с какво щеше да запълни останалата след него празнина?
Беше прочела някъде, че хората често са обсебени от онова, което маниакално ненавиждат. То ставало част от съществуването им и постепенно започвали да се нуждаят от него.
След няколко часа един агент на ФБР почука на вратата и осведоми Лейси, че охраната е вдигната. Опасността беше отминала, хоризонтът беше чист. Тя му благодари и се сбогува с него.
Джери я помоли да остане при нея още една нощ. Трябваше да мине малко време, преди да се успокои напълно, и искаше да си направи дълга самотна разходка из квартала, кампуса и центъра на града. Искаше да вкуси свободата да се движи, без да се налага да се озърта през рамо, без да се притеснява, дори без да мисли за него. Когато Лейси се върнеше от работа, щяха заедно да си приготвят вечеря. Още преди години, дори преди десетилетия Джери беше престанала да готви, защото вечерите й минаваха в преследване на Баник.
Лейси, разбира се, се съгласи. Когато тя излезе, Джери седна на канапето и си повтори многократно, че той е мъртъв.
Светът вече беше по-добро място.
44
На Даяна Джан никога не й беше хрумвало, че може да стане изпълнителка на нечие завещание. Всъщност като секретарка на съдия тя знаеше достатъчно за легализирането на завещанията, за да бъде наясно, че по възможност човек трябва да избягва тази роля. Сега обаче бившият й шеф я беше натоварил с нежеланата задача, която поне отначало изглеждаше сложна и обременителна, дори невъзможна, и Даяна се мъчеше да се настрои положително към новото си амплоа.
Четвърта страница, където бяха изредени активите му, й послужи като мотивация. Никога не й беше хрумвала мисълта, че съдия Баник може да умре — та той беше млад мъж, — и със сигурност не беше очаквала да фигурира в завещанието му. След като се опомни от шока обаче, мислите й се насочиха към внезапно придобитото богатство.
Честно казано, не даваше пет пари дали ще бъде кремиран, нито къде ще бъде погребан, особено сега, когато федералните й дишаха във врата. Помолиха я да отложи всички планове, свързани с погребението и с всичко останало всъщност. Нямаше причина да бърза. Той беше в хладилника на окръжната морга далече от тук и щом федералните настояваха Даяна да не бърза, тя не възразяваше. Уговориха се да не пипат тялото, ако тя им позволи да направят детайлни снимки на ръцете и пръстите му.
Броят на вестник „Леджър“ от сряда цитираше подробно думите й. След хвалебствията за шефа си тя обясняваше, че напоследък той боледувал, но пазел личното си пространство и не обсъждал здравето си. Всички в кабинета му били „шокирани и опечалени“, както и колегите му съдии, и членовете на адвокатската колегия. Статията заемаше цялата долна половина на първа страница и беше придружена от хубава снимка на Баник като по-млад. Не се споменаваше заповедта за ареста му заради отвличане.
До обед в сряда агентите на ФБР бяха претърсили джипа, който той беше оставил на паркинга на летището в Бърмингам, както и автомобила, нает от „Авис“, който проследиха до „Пекъс Маунтин Лодж“. Разбира се, и двете коли бяха старателно почистени, нямаше никакви отпечатъци.
Пликът, който „ФедЕкс“ достави на Даяна, беше осеян с отпечатъци, но нито един не съответстваше на частичния от телефона на Върно. Хижата на езерото Гант беше претърсена най-щателно, но и там не намериха нищо полезно. Всеки квадратен сантиметър от стаята му в клиниката, всяка повърхност, която имаше вероятност да е докосвал, бяха огледани двукратно, но без успех. Човек от обслужващия персонал каза, че го е виждал няколко пъти, но винаги носел ръкавици.
Екип от федерални агенти, експерти по дактилоскопия, пристигна да огледа пръстите му. До един бяха разядени от киселина. Тъй като тялото трябваше да бъде кремирано, Видович реши да отрежат ръцете и да ги изпратят в лабораторията. Спомена го пред Даяна Джан, която отначало се ужаси. Видович обаче я притисна и й обясни съвсем ясно, че след като ръцете, пръстите и цялото тяло ще станат на пепел, няма проблем. Тя обаче продължаваше да се колебае и той заплаши да я привика пред федерален съдия.