Списъкът на съдията
- Автор: Гришэм Джон
- Серия: Таен свидетел #2
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-769-526-9
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Списъкът на съдията». Краткое содержание книги:
Но едно е да имаш подозрения, а друго — да можеш да ги докажеш. Мъжът е умен, манипулативен и изобретателен и никога не оставя улики на местопрестъплението. Разбира от криминалистика и полицейски процедури. И най-важното: познава закона, защото е окръжен съдия във Флорида. В списъка на жертвите му попадат хора, имали нещастието да се изпречат на пътя му. Ще успее ли Лейси да го залови, преди да влезе в този списък?
Пикапът беше ударен отстрани в предната дясна врата и беше доста смачкан, но двигателят беше непокътнат и от него вече липсваха части.
— Е, какво ще правим сега? — попита Лейси, докато всички стояха, вперили поглед в колата.
— Ами първо да извадим буталата — направи се на умник Дарън.
— Няма да е точно това, но си на прав път — каза Джери. — Помислете си какво не би докоснал Баник и най-напред ще се сетите за двигателя. После си помислете за всички неща, които със сигурност е докосвал. Волана, таблото, лостчето за мигачите, скоростния лост, всички бутони.
— Да не би да носиш прах за снемане на отпечатъци? — попита Лейси.
— Не, обаче умея да намирам отпечатъци. Резервният ни план е да доведем федералните тук, за да направят истински обиск. Засега искам само да поразгледам.
— Жабката — обади се Дарън.
— Да, а също под и зад седалката. Представете си своите коли и всички неща, което падат в различни пролуки. Някой иска ли ръкавици?
Тя бръкна в чантата си и извади латексови ръкавици. Лейси и Дарън чинно си ги сложиха.
— Влизам вътре — каза Джери. — Дарън, ти провери отзад. Лейси, ти надникни зад двете седалки.
— Внимавайте за змии — предупреди Дарън и двете жени едва не изпищяха.
Половината предна седалка беше изкривена и смачкана, а предната дясна врата се държеше на магия. Лейси нагази през бурените и успя да я отвори. Страничният джоб беше празен. Тя не забеляза нищо интересно от тази страна.
Джери внимателно изтупа парченцата стъкло от шофьорското място и седна зад волана. Пресегна се и се опита да отвори жабката, но тя беше заяла.
Първият им оглед не доведе до резултат.
— Трябва да отворим жабката — каза Джери. — Ако имаме късмет, ще намерим техническия наръчник и различни документи като във всяка кола, нали?
— Какъв е този наръчник? — попита Лейси.
— Типично в твой стил — промърмори Дарън.
Неочакван спомен връхлетя Лейси и краката й омекнаха. Тя ахна, наведе се, облегна ръце на коленете си и се постара да диша дълбоко.
— Добре ли си? — попита Джери и докосна рамото й.
— Не. Извинете, изчакайте малко.
Дарън погледна към Джери и каза:
— Сигурно е заради катастрофата, при която загина Хюго. Не беше отдавна.
— Извинявай, Лейси — каза Джери. — Изобщо не съобразих.
Лейси се изправи и си пое въздух.
— Трябваше да вземем вода — каза Джери. — Много съжалявам.
— Всичко е наред, вече съм добре. Да се махаме оттук и да съобщим на ФБР. Те ще се заемат с обиска.
— Добре, но най-напред искам да надникна в жабката — каза Джери.
На метър и половина от пикапа имаше форд със смачкан покрив. Дарън потършува и намери откъртено парче от лайстната на лявата врата. Откъсна го докрай и го остави на седалката на сивия пикап „Шевролет“. Промуши новия си инструмент в развалената жабка, но пак не успя да я отвори. Натискаше, буташе, човъркаше, ръчкаше отново и отново, но вратичката не се отваряше. Жабката беше частично премазана и се беше запечатала.
— Мислех те за по-силен — отбеляза Лейси, докато двете с Джери наблюдаваха всяко негово движение.
Дарън я стрелна с гневен поглед, изтри челото си и отново атакува жабката. Най-накрая отвори тясна пролука и успя да откърти вратичката.
Ухили се на Лейси и Джери и хвърли инструмента си сред бурените. Надяна плътно ръкавиците си и бавно измъкна отвътре пластмасова папка, брошура за гаранцията на гумите, разписка за смяна на маслото на името на г-н Робърт Трейгър, молба за членство в някаква автомобилна асоциация и две ръждиви отвертки.
Подаде папката на Джери и излезе от пикапа. Тримата се вторачиха в трофея си.
— Да я отворим ли? — попита Лейси.
Джери държеше папката с две ръце и отговори:
— Има вероятност Баник да не я е избърсал. Всъщност не би могъл да го направи поне през последния месец, когато е бърсал и търкал наред.
— Да заложим на сигурно и да занесем всичко във ФБР — предложи Лейси.
— Да, добре. Но най-напред да надникнем.
Тя бавно отвори папката и извади техническия наръчник. Вътре бяха пъхнати документите за удължената гаранция, стар талон на името на Робърт Трейгър и две разписки от магазин за авточасти.
Някакъв картонен лист полетя към земята. Лейси го вдигна, прочете го и каза тържествуващо:
— Бинго!
Беше застрахователна полица на „Стейт Фарм“, издадена на фирма „Уейвланд Шорс“, едно от прикритията на Баник. Беше шестмесечна, от януари до юли 2013 г., и съдържаше описание на щетите, които покрива, номера на превозното средство и името на агента. От задната страна имаше инструкции какво да направи шофьорът в случай на катастрофа. Лейси показа полицата на Джери и Дарън, които не посмяха да я докоснат, после я пъхна отново в наръчника на автомобила.
— Шансовете ни в момента много ми допадат — каза Джери.
— Ще се обадя на Видович — заяви Лейси и извади телефона си.
Повървяха десет минути, преди да видят Хърман и неговата количка за голф. Той ги откара до предната част на автоморгата, където Ърни им поиска десет долара за наръчника на автомобила. Лейси се спазари и смъкна цената на пет, които щяха да бъдат поети от данъкоплатците на Флорида, и после групата си тръгна от „Дъстис“.
Час по-късно бяха в центъра на Пенсакола и пиеха лимонада в заседателната зала заедно с Видович и агенти Неф и Суарес. Докато им разказваха за приключението си, двама криминалисти разглеждаха наръчника, застрахователната полица и другите вещи от жабката на пикапа.
— Тръгваме си утре сутрин, полетът ни е в осем — каза Видович. — Следобед ще сме във Вашингтон. Благодарение на теб, Джери, пътуването ни беше доста успешно, не си ли съгласна?
— Със смесени чувства съм — отговори тя без усмивка. — Намерихме нашия човек, но той се измъкна, написа сам свой финал.
— Убийствата престанаха, а невинаги става така. Приключваме с този случай, но имаме и други.
— Колко, ако ми позволите да попитам? — обади се Дарън.
Видович погледна към Неф, която сви рамене, все едно не знае точно.
— Около дузина, най-различни.
— Нещо подобно на Баник ли? — попита Лейси.
Той се усмихна и поклати глава.
— Доколкото ни е известно, не, обаче не претендираме, че сме наясно с всички случаи. Повечето от тези типове убиват безразборно и не познават жертвите си. Баник определено е различен. Имал е списък и е преследвал хората с години. Без теб никога нямаше да го намерим, Джери.