Списъкът на съдията
- Автор: Гришэм Джон
- Серия: Таен свидетел #2
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-769-526-9
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Списъкът на съдията». Краткое содержание книги:
Но едно е да имаш подозрения, а друго — да можеш да ги докажеш. Мъжът е умен, манипулативен и изобретателен и никога не оставя улики на местопрестъплението. Разбира от криминалистика и полицейски процедури. И най-важното: познава закона, защото е окръжен съдия във Флорида. В списъка на жертвите му попадат хора, имали нещастието да се изпречат на пътя му. Ще успее ли Лейси да го залови, преди да влезе в този списък?
— Не е проверен за пръстови отпечатъци.
— Чакай малко, мислех, че Дарън го проследи и го намери.
— Горе-долу. Става дума за пикап от две и девета година, светлосив, купен от Баник през две и дванайсета. Бил е негов две години, използвал го е за убийствата в Билокси и месец по-късно го е продал. Човек на име Трейгър го купил от търговец на автомобили втора ръка и го карал два месеца, но после в него се блъснал пиян шофьор. Застрахователите дали на Трейгър чек и той им прехвърлил собствеността, а те оставили пикапа за скрап. Цитирам думите ти отпреди три седмици.
— Да, вече си спомних. Дарън каза, че стигнал до задънена улица.
— Не е била съвсем задънена. Пикапът не бил даден за скрап, а бил продаден за резервни части. Мисля, че го намерих в една автоморга край Милтън, северно от Пенсакола. Имаш ли Гугъл Мапс?
— Естествено.
— Добре, изпращам ти линк към „Дъстис Салвидж“ край Милтън. Фирмата купува катастрофирали коли от застрахователни компании и ги продава за части. Четиристотин декара, пълни със смачкани автомобили и камиони. Намерих агента, който е разгледал иска на Трейгър, и той е сигурен, че пикапът е заминал за „Дъстис“.
Лейси се подготви за най-лошото и попита:
— И какво се очаква да направя аз?
— Така. Ние тримата — ти, аз и Дарън — ще намерим пикапа и ще го огледаме. Ако е бил собственост на Баник цели две години, трябва да има отпечатъци. Едва ли ги е изтрил, защото тогава не е знаел за случайния отпечатък върху телефона на Върно. Продал е пикапа месеци по-рано.
— Да претърсим четиристотин декара?
— Хайде, Лейси, това може да се окаже големият ни пробив. Съгласна съм, че изглежда като игла в купа сено, но иглата е някъде там.
— Колко време се запазват отпечатъците?
— Години в зависимост от няколко фактора — вид на повърхността, атмосферни условия, отчетливост на отпечатъка и тъй нататък.
Лейси изобщо не се учуди, че Джери е наясно с пръстовите отпечатъци.
— Да се обадим на ФБР.
— О, боже, не за пръв път чувам това предложение. Ще се обадим по-късно. Хайде първо да намерим пикапа и после ще решим какво да правим.
На Лейси й се искаше да каже, че е затрупана с работа, защото по време на отсъствието й е настанал истински хаос и тъй нататък, но знаеше, че нито едно от извиненията й няма да мине, че всички ще бъдат пренебрегнати. Джери беше проследила сериен убиец, за когото полицията дори не беше чувала, и беше успяла благодарение на упорството си. Лейси нямаше шанс да я обори в спор.
Погледна намръщено към Садел, която беше задрямала, и каза:
— Едва ли ще пристигнем преди четири.
— Затварят в пет. Побързай. И не обличай рокля.
Ърни работеше в единия край на дълъг тезгях и когато те влязоха в халето, само той от четиримата мъже вътре не говореше по телефона.
Без да се усмихне, Ърни им махна да отидат при него. Халето беше пълно с хлътнали джанти и стари волани, а зад тезгяха се виждаше редица високи метални кофи, пълни с използвани автомобилни части. Едната стена беше заета от рафтове със стари акумулатори. Миришеше на моторно масло и всички работници имаха най-малко по две мазни петна на ризите си. Ърни също имаше петна, а от задния джоб на панталона му висеше мазен парцал. В единия ъгъл на устата си стискаше незапалена пура.
— Мога ли да ви помогна? — изсумтя той. Не изглеждаха като обичайните му клиенти.
Лейси включи ослепителната си усмивка и отговори:
— Мисля, че да. Търсим пикап „Шевролет“ от две хиляди и девета година.
— Имам хиляди такива. Кажи нещо по-конкретно, скъпа.
В друг случай това „скъпа“ щеше да я вбеси, но моментът не беше подходящ да му прави забележки.
— Резервни части ли търсите?
— Не, не точно — отговори Лейси, все още усмихната.
— Вижте, госпожо, тук продаваме резервни части, само това. Имаме хиляди трошки и всеки ден пристигат нови и нови.
Лейси разбра, че така доникъде няма да стигнат. Плъзна към него визитната си картичка и каза:
— Разследваме обвинения в престъпление. Работим за щата Флорида.
— Ченге ли си? — попита той и се дръпна назад.
По всичко личеше, че в „Дъстис“ се приемат само пари в брой, не се плащат данъци и незаконната дейност ври и кипи. Другите трима работници, които продължаваха да говорят по телефоните си, погледнаха към тях.
— Не — побърза да го увери Лейси. Джери разглеждаше джантите, а Дарън си проверяваше пощата. — Не сме ченгета. Просто трябва да намерим този пикап. — Тя плъзна по тезгяха копие на документа за собственост, който Джери беше намерила онлайн.
Ърни го взе и се вторачи в екрана на допотопния си компютър. И по него имаше петна от моторно масло. Натрака нещо с един пръст, начумери се и разклати старата клавиатура. Накрая промърмори:
— Пристигнал е през януари. На южния паркинг, осемдесет и четвърта редица. — Погледна към Лейси и добави: — Запомни ли, госпожо? Защото ние тук продаваме резервни части, а не организираме безплатни обиколки.
— Ясно — отговори тя малко по-силно от необходимото. — Но винаги мога да се върна със заповед за обиск.
От смайването му стана ясно, че заповедите за обиск са нежелани в „Дъстис“. Той кимна и каза:
— Елате с мен.
Изведе ги през задната врата. От едната страна имаше дълга метална постройка с ниши, пълни с автомобили и камиони, потрошени в различна степен. От другата страна се ширеше впечатляваща гледка: цяло поле от смачкани превозни средства. Ърни махна напред и каза:
— Колите са ей там. — После махна наляво. — Камионите и пикапите са от тази страна. Южният паркинг е на около осемстотин метра. Търсете осемдесет и четвърти ред. С малко късмет ще го намерите. Затваряме в пет, едва ли ще ви бъде приятно да ви заключим тук за през нощта.
Дарън посочи едно момче в количка за голф и попита Ърни:
— Може ли да заемем количката?
— Тук всичко може да се спазари, шефе. Питай Хърман.
Без нито дума повече Ърни се обърна и се отдалечи.
Срещу пет долара Хърман се съгласи да ги заведе на ред 84. Качиха се в количката за голф и скоро се запровираха покрай хиляди смачкани и изкорубени превозни средства, повечето без капаци, всичките без гуми, някои с прораснали през прозорците бурени. Той спря пред сив пикап и те слязоха.
Лейси му подаде още една пет доларова банкнота и помоли:
— Хърман, върни се да ни вземеш, когато наближи време да затваряте, става ли?
Той се ухили, взе парите, изсумтя в отговор и потегли.