Списъкът на съдията

Разказа им как е попаднала на стара статия в „Леджър“ за убийството на Тад Лийуд, местен жител, който навремето напуснал града при подозрителни обстоятелства. Свързала го с Баник през архива на скаутския отряд, който получила от националния им щаб. Когато накрая видяла и снимките от местопрестъплението, всички парченца на пъзела се наместили.

Джери не спираше да разтрива китките си.

— Моето разследване сочеше, че следващата жертва е Ашли Барасо през деветдесет и шеста година. Само че миналата събота Баник каза, че не я е убил.

Видович клатеше глава. Погледна към агент Мъри, който също изразяваше несъгласие.

— Лъже — отсече Мъри. — Досието е при нас. Същото въже, същият възел, същият начин. Освен това я е познавал от Правния факултет в Маями.

— Същото му казах и аз — отговори Джери.

— Защо отрича? — попита Видович всички край масата.

— Имам теория — призна Джери, отпивайки от кафето си.

Видович се усмихна и я подкани:

— Не се съмнявам. Да я чуем.

— Ашли е била на трийсет години, най-младата му жертва, имала е две деца на три години и на осемнайсет месеца. Били са в къщата, когато е била убита. Може би той ги е видял. Може би поне веднъж в живота си е изпитал угризение. Или това е било единственото престъпление, от което не е можел да се отърси.

— Като че ли има логика — каза Видович. — Ако изобщо нещо в този случай има логика.

— Според болния му мозък всичко е рационално. Не призна за нито едно убийство, но ме увери, че съм пропуснала няколко.

Мъри разлисти някакви документи и каза:

— Може и да сме открили едно, което си пропуснала. През деветдесет и пета година мъж на име Престън Дил е убит близо до Дикейтър, Алабама. Местопрестъплението прилича на другите. Няма свидетели, няма улики, въжето и възелът са същите. Продължаваме да търсим, но като че ли Дил навремето е живял близо до Пенсакола.

Джери поклати глава и каза:

— Радвам се, че съм пропуснала едно.

— Значи поне петима са свързани с това място — обади се агент Неф, — но нито един не е живял там, когато е бил убит.

— С изключение на Лийуд — отбеляза Видович — те просто са минали оттам, живели са в Пенсакола, колкото пътищата им да се пресекат с този на нашия човек.