Списъкът на съдията
- Автор: Гришэм Джон
- Серия: Таен свидетел #2
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-769-526-9
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Списъкът на съдията». Краткое содержание книги:
Но едно е да имаш подозрения, а друго — да можеш да ги докажеш. Мъжът е умен, манипулативен и изобретателен и никога не оставя улики на местопрестъплението. Разбира от криминалистика и полицейски процедури. И най-важното: познава закона, защото е окръжен съдия във Флорида. В списъка на жертвите му попадат хора, имали нещастието да се изпречат на пътя му. Ще успее ли Лейси да го залови, преди да влезе в този списък?
— Разкажете ми историята си — подкани докторът госта си със сърдечна и предразполагаща усмивка. Това е краят на кошмара ви. Дошли сте на правилното място.
Баник избърса лицето си с длан, готов да се разплаче.
— Става дума за алкохол, не за наркотици. Водка, най-малко по литър дневно, вече много години. Съдия съм и работата ми е натоварена. Успявам някак да функционирам, но доста трудно.
— Това е много водка.
— Никога не ми стига и положението се влошава. Затова съм тук.
— Кога пихте за последно?
— Преди три дни. Успявам да се откажа за кратки периоди, но не мога да спра напълно. Това направо ме убива.
— Значи вероятно няма да имате нужда от детокс.
— Така мисля. Не ми е за пръв път, докторе. За трети път влизам в клиника през последните пет години. Бих искал да остана поне месец.
— Колко време прекарвахте в другите клиники?
— Пак толкова.
— Няма да успеем за трийсет дни, господин Баник. Повярвайте ми. За това време ще престанете да пиете и ще се почувствате чудесно, но ви трябват най-малко шейсет дни. Препоръчителният престой е три месеца.
Е как не! Срещу 50 хиляди долара месечно.
— Може би. В момента моля за трийсет дни. Само ми помогнете да изтрезнея.
— Ще го направим. Много сме добри в работата си. Имайте ни доверие.
— Благодаря.
— Ще ви запозная с нашия директор по приема, който ще ви помогне да подготвите документите и всичко останало. Имате ли здравна застраховка, която да покрива престоя ви, или ще бъдете частен пациент?
— Частен. Моят проблем не са парите, докторе.
— Още по-добре.
— Така. Вижте, аз съм човек на изборна длъжност, затова конфиденциалността е от огромно значение. Никой не бива да знае, че съм тук. Не съм женен, нямам семейство, само няколко приятели, но на никого не съм казал. Дори на секретарката си.
Доктор Касабиан се усмихна, защото чуваше тези думи непрекъснато.
— Повярвайте, господин Баник, ние ценим конфиденциалността. Какво има в сака ви?
— Малко лични вещи, дрехи, четка за зъби. Не нося телефон и лаптоп, никакви електронни устройства.
— Добре. След около седмица ще можете да използвате телефона. Дотогава — нищо.
— Знам. Не ми е за пръв път.
— Ясно. Само че трябва да взема сака ви и да го прегледам. Осигуряваме хубави ленени халати на „Ралф Лорън“ за първите две седмици.
— Добре.
— С кола ли сте?
— Под наем е. Пристигнах със самолет.
— Добре. След като попълним документите, ще ви направим пълен физически преглед. Ще отнеме почти цяла сутрин. След това двамата с вас ще обядваме, ще поговорим за миналото и за бъдещето. Накрая ще ви запозная с терапевта ви.
Баник кимна, наглед напълно съкрушен.
— Радвам се, че идвате трезвен — отбеляза доктор Касабиан. — Това е добро начало. Няма да повярвате в какво състояние се появяват някои пациенти.
— Само че не се чувствам трезвен, докторе. Ни най-малко.
— Е, дошли сте на правилното място.
Отидоха в съседната стая при директора по приема. Баник плати първите 10 хиляди долара с карта и подписа запис на заповед за останалите 40 хиляди. Доктор Касабиан задържа сака му. След приключване на процедурата заведоха Баник в просторна стая на втория етаж. Касабиан се извини и го увери, че очаква с нетърпение да се видят по време на обяда. Когато Баник най-сетне остана сам, той бързо свали своя стилен тактически колан и извади найлонови пликчета от тайните джобове. В пликчетата имаше таблетки, които щяха да му потрябват за по-късно. Мушна ги под скрина.
На вратата почука служител, който му донесе облекло и кърпи. Изчака Баник да се съблече в банята и отнесе дрехите му, включително колана и обувките.
Той се изкъпа, облече един от меките ленени халати, изтегна се на леглото и заспа.
Лейси, Джери и Али закараха Гънтър на летището и изчакаха да ускори по пистата и да излети. Когато той се издигна във въздуха, им се прииска да празнуват. Върнаха се в офиса на ФБР и се срещнаха с Клей Видович и още двама агенти. Джери подписа клетвени показания, съдържащи фактите от срещата й с Баник. Издадена беше заповед за арест, която разпространиха в цялата страна освен в района на Пенсакола. Бяха сигурни, че Баник не е в Северозападна Флорида, и не искаха да предупреждават неговите приятели и познати.
Видович им даде актуална информация за обиските в дома и в кабинета на Баник и сподели тревогата си от факта, че не откриват повече отпечатъци. ФБР претърсваше всичките му имоти, но засега не намираше нищо полезно.
Стаята започна да се пълни, към тях се присъединиха и други агенти. Вратовръзките на всички бяха разхлабени, ръкавите бяха навити, яките – разкопчани. По всичко личеше, че хората от екипа са работили през целия уикенд. Лейси се обади на Дарън и го повика. Секретарките донесоха кафе, вода и бисквити.
В 10 ч. Видович помоли за тишина и се увери, че двете видеокамери работят.
— Само за информационни цели — обясни той. — Джери, ти не си заподозряна, така че няма да ти четем правата.
— Надявам се — отговори тя и един-двама души се засмяха.
— Още в самото начало искам да кажа, че без теб нямаше да сме тук. Твоето разследване през последните двайсет години е блестящо. Истинско чудо е всъщност, за пръв път виждам подобно нещо. Затова ти изказвам благодарност от името на семействата на близките и всички служители на закона.
Тя кимна смутено и погледна към Лейси.
— Той още не е заловен — каза Джери.
— Ще го пипнем.
— Дано да е скоро.
— Бих искал да започнем от самото начало. Ще повторим доста неща, но те моля да ни разкажеш всичко.
Тя започна от смъртта на баща си и последиците от нея, месеците, през които почти никой от полицията не ги бе потърсил, липсата на какъвто и да било напредък. И догадките за мотива. Беше прекарала години в търсене на отговора. Кой от света на Брайън Бърк беше казал нещо лошо за него? Не беше роднина или колега, значи може би някой студент? Той нямаше делови сделки, нямаше партньори, любовници, не го дебнеха ревниви съпрузи. Накрая Джери се спряла на Рос Баник, но още от началото съзнавала, че това е само догадка. Слаба вероятност. Нямала доказателства, разчитала само на свръх активното си въображение. Поразтърсила се в миналото му, проучила кариерата му като млад адвокат в Пенсакола и малко по малко той се превърнал в нейна фикс идея. Научила къде живее, къде работи, къде е отраснал, къде ходи на църква и къде играе голф през уикендите.