Списъкът на съдията
- Автор: Гришэм Джон
- Серия: Таен свидетел #2
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-769-526-9
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Списъкът на съдията». Краткое содержание книги:
Но едно е да имаш подозрения, а друго — да можеш да ги докажеш. Мъжът е умен, манипулативен и изобретателен и никога не оставя улики на местопрестъплението. Разбира от криминалистика и полицейски процедури. И най-важното: познава закона, защото е окръжен съдия във Флорида. В списъка на жертвите му попадат хора, имали нещастието да се изпречат на пътя му. Ще успее ли Лейси да го залови, преди да влезе в този списък?
На Даяна вече й беше дошло до гуша от новата й задача. Колкото по-дълго оставаше тялото в моргата, толкова повече проблеми създаваше. Тя никога нямаше да види трупа, не и без ръце. Той беше на хиляда и петстотин километра, но и това не й се струваше достатъчно далече. Накрая се съгласи на ампутацията и ръцете бяха изпратени в криминалистичната лаборатория в Кларксбърг, Западна Вирджиния.
Другите тленни останки на съдия Рос Баник бяха транспортирани в крематориум в Санта Фе и изгорени, а прахът бе събран в пластмасова урна, която собственикът на погребалното бюро прибра на съхранение до второ нареждане.
Лейси разговаряше с Видович през целия ден и съобщаваше развоя на събитията на Джери, която нямаше търпение да си събере нещата и да се прибере у дома.
ФБР претърси колата й, не намери полезни отпечатъци, но откри джипиеса, поставен до резервоара. Изпрати го в Кларксбърг за анализ.
Сред целия хаос и ужас на отвличането Баник беше взел пистолета и сака й, но беше оставил лаптопа и телефона й. Тя допускаше, че не е искал да рискува да открият нейните електронни устройства у него. Освен това беше оставил чантата и ключовете й. Не му трябваха нито кредитните й карти, нито дребната сума в брой, пък и си имаше своя кола, която Джери така и не беше видяла.
Същите двама симпатични агенти, които я бяха взели с кола от болницата в неделя, се появиха в Талахаси с нейното камри и личните й вещи. Бяха получили заповед да я последват обратно до Мобил и да се погрижат ключалките й да бъдат сменени. Тя отказа и те неохотно си тръгнаха.
След ранна вечеря с Лейси и Али Джери прегърна и двамата, благодари им от все сърце, обеща скоро да се видят отново и замина за Мобил, който беше на четири часа път. На излизане от града повдигна нагоре огледалото на предното стъкло, за да не поглежда непрекъснато в него. Човек трудно се разделя с някои стари навици.
Мислите й бяха в безпорядък, настроенията й бързо се меняха. Имаше късмет, че изобщо е жива, а болката в ожулените китки не спираше да й напомня, че се е отървала на косъм. Случилото се обаче, колкото и ужасяващо да беше, имаше недвусмислен финал. Съдбата се беше намесила и я беше избавила от сигурна смърт. Отредено й беше да продължи да живее, но с каква цел? Измъчваше я усещането, че не е завършила мисията си. Усмихна се на приятната мисъл, че вече не обитава един свят с Баник, но после едва не изруга, заради факта че той се е измъкнал безнаказано. Нямаше да се изправи лице в лице с близките на жертвите, нямаше да застане в съдебната зала, може би дори в неговата собствена, в оранжев гащеризон и с белезници. Нямаше да преживее неизмеримото унижение да види снимката си по време на ареста на първа страница във вестника, да усети презрителния присмех на приятелите си, да бъде свален от поста си, обвинен в ужасяващи престъпления и тикнат зад решетките. Нямаше да влезе в историята като първия съдия в Америка, осъден за убийство, нито щяха да го запомнят като прословут сериен убиец. Никога нямаше да гние в затворническа килия, както заслужаваше.
Без нови доказателства семействата на жертвите никога нямаше да научат за вината му. Джери знаеше имената им, до последното. Близките на Айлийн Никълбъри, двете деца на Ашли Барасо, вече на двайсет и няколко, вдовицата и двамата синове на Пери Кронк, семейството на Майк Дънуди, единствената случайна жертва, доколкото й беше известно, децата на Дани Кливланд, семействата на Лани Върно и Мал Шнецър.
А какво щеше да каже на своите близки — на по-големия си брат Алфред в Калифорния и на Дениз в Мичиган? Щеше ли да обърне с главата надолу техните светове с невероятната история, че е открила убиеца, но той се е изплъзнал от правосъдието?
Какъв смисъл имаше? Те говореха за убийството на Брайън Бърк само когато Джери повдигнеше въпроса.
Все пак се разведри, като си напомни, че случаят не е приключен. ФБР продължаваше да разследва и рано или късно щеше да осъществи пробив. Все още беше възможно Баник да бъде обвинен в едно или повече убийства. А докажеше ли се едно, ФБР със сигурност щеше да осведоми местните полицейски управления, които щяха да се свържат със семействата. Справедливостта завинаги щеше да остане илюзия, но вероятно, когато узнаеха истината, някои от близките щяха да намерят покой.
Джери все още не можеше.
45
Късно в четвъртък сутринта Лейси и нейният специален екип се събраха за последен път и се канеха да пъхнат с удоволствие досието на Баник в чекмеджето с „Прекратени жалби“, когато Фелисити ги прекъсна заради спешно обаждане по стационарния телефон. Садел се наслаждаваше на кислорода си, а Дарън се чудеше колко голямо лате да отиде да си купи.
— Бети Роу е, казва, че е важно — оповести Фелисити.
Лейси завъртя очи и въздъхна с раздразнение. Надяваше се поне няколко дни да не чува гласа на Джери, но всъщност обаждането не я изненада. Дарън изхвърча за кафе. Садел затвори очи, сякаш се готвеше отново да дремне.
— Добро утро, Бети — поздрави Лейси.
— Вече може да зарежем тази работа с Бети, нали, Лейси?
— Разбира се. Как си днес, Джери?
— Чудесно. Сякаш съм олекнала с двайсет килограма и не мога да престана да се усмихвам. Фактът, че го няма, е страхотно облекчение за съзнанието и тялото ми. Не мога дати опиша колко прекрасно се чувствам.
— Радвам се да го чуя, Джери. Много дълго време му посвети.
— Цял живот, Лейси. Две десетилетия живея с този изверг. Както и да е, не можах да мигна цяла нощ, защото обмислях още едно малко приключение и се нуждая от помощта ти. За предпочитане — и от помощта на Али.
— Али замина днес сутринта, но не знам къде.
— Тогава доведи Дарън. Той е другото бяло момче подръка.
— Май да. Къде да го доведа?
— В Пенсакола.
— Слушам те, но съм скептична.
— Недей, имай ми доверие. Би трябвало вече да съм го заслужила.
— Така е.
— Хубаво. Моля те да зарежеш каквото правиш и да дойдеш в Пенсакола.
— Добре, не ми е лесно, но те слушам. Доста път е.
— Знам, знам. Един час за мен, три за теб, но може да се окаже от съдбоносно значение. Последният пирон в ковчега му.
— Образно казано. Той не иска ковчег.
— Точно така. Намерих пикапа, Лейси.
— Кой пикап?
— Онзи, който е карал Баник в деня на убийствата на Върно и Дънуди в Билокси. Пикапа, който забелязал онзи старец от верандата си в центъра на Нийли, докато Баник пускал телефоните в пощенската кутия. За него става дума.
— Е, и? — бавно попита Лейси.