Списъкът на съдията
- Автор: Гришэм Джон
- Серия: Таен свидетел #2
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-769-526-9
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Списъкът на съдията». Краткое содержание книги:
Но едно е да имаш подозрения, а друго — да можеш да ги докажеш. Мъжът е умен, манипулативен и изобретателен и никога не оставя улики на местопрестъплението. Разбира от криминалистика и полицейски процедури. И най-важното: познава закона, защото е окръжен съдия във Флорида. В списъка на жертвите му попадат хора, имали нещастието да се изпречат на пътя му. Ще успее ли Лейси да го залови, преди да влезе в този списък?
Вратата се отвори и влезе един от криминалистите.
— Имаме два много ясни отпечатъка от палец, и двата от застрахователната полица. Току-що ги изпратих в лабораторията в Кларксбърг.
Той излезе, а Видович го последва.
— Ще ги анализират приоритетно и ще ги пуснат в базите данни. За броени минути можем да проверим милиони отпечатъци.
— Забележително — каза Дарън.
— Така е.
— Какво ще стане, ако открием съответствие? — попита Лейси.
— Нищо особено — отговори Неф. — Ще знаем със сигурност, че Баник е убил Върно и Дънуди, но ще бъде невъзможно да разследваме случая.
— А ако той беше жив?
— Пак щеше да е трудно. Нямаше да искам да съм на мястото на прокурора.
— А другите убийства? — попита Джери.
— Не можем да направим много — отговори Суарес. — Ще се срещнем с местните полицаи и ще им предадем новината. Ще се видят с близките на жертвите, ако те пожелаят. Някои ще поискат среща, други — не. А твоето семейство?
— О, ще им съобщя в някакъв момент — отговори Джери.
Докато чакаха, разговорът замря. Дарън отиде до тоалетната. Лейси им наля още лимонада.
Видович се върна усмихнат и съобщи:
— Имаме съответствие. Поздравления. Вече сме в състояние да докажем, че съдия Баник е убил Лани Върно и Майк Дънуди. На този етап това е най-доброто, на което можем да се надяваме.
— Трябва да пийна нещо по-силно — каза Лейси.
— Мислех си за по едно питие и после дълга празнична вечеря — каза Видович. — За сметка на ФБР.
Джери кимна одобрително, докато бършеше сълзите си.
46
Две седмици по-късно Лейси и Али отлетяха за Маями, наеха кола и потеглиха на юг през Кий Ларго към Айламорада, където обядваха на морския бряг. Продължиха, минаха през Маратон и спряха в Кий Уест, където шосето свършваше.
Настаниха се в „Пиър Хаус Ризорт“. Изкъпаха се в океана, разходиха се по пясъка и изпиха по един коктейл, любувайки се на красивия залез.
На следващия ден, събота, напуснаха Кий Уест, пътуваха един час до Маратон и намериха дома на Кронк в „Граси Кий“ — потънал в зеленина затворен комплекс съвсем близо до брега. Срещата им беше уговорена за 10 ч. Пристигнаха на минутата. Джейн Кронк ги посрещна сърдечно и ги поведе към вътрешния двор, където ги очакваха двамата й синове Роджър и Гъф. Бяха дошли от Маями още в петък. Минути по-късно пристигна и Търнбул, началникът на полицията в Маратон. Али се извини и се оттегли с кафето си в предната част на къщата.
След задължителната размяна на любезности Лейси каза:
— Няма да отнеме много време. Както ви обясних по телефона, аз съм временно изпълняваща длъжността директор на Комисията по съдийска етика. Работата ни е да разследваме жалби срещу съдии от Флорида. През март се срещнахме с жена, чийто баща е убит през деветдесет и втора година, и тя твърдеше, че е разкрила самоличността на убиеца. Подаде официална жалба, а в такива случаи законът ни задължава да се намесим. Жената смяташе, че заподозреният, действащ съдия, е отговорен и за убийството на господин Кронк, както и на двама души в Билокси, щата Мисисипи. Ние не разследваме убийства, но в този случай нямахме избор. С мой колега пристигнахме в Маратон през март и се срещнахме с началника на полицията, който ни оказа огромно съдействие. Не постигнахме напредък обаче, защото, както ви е добре известно, улики се намират трудно. В крайна сметка се свързахме с ФБР и от там ни изпратиха агенти от Отдела за поведенчески анализ — елитен екип, който преследва серийни убийци.
Лейси направи пауза и отпи от кафето си. Присъстващите попиваха всяка нейна дума и изглеждаха напълно погълнати от разказа й. Дожаля й за тях.
— Въпросният съдия е Рос Баник от окръжен съд близо до Пенсакола. Предполагаме, че той е извършил най-малко десет убийства през последните двайсет години, включително това на господин Кронк. Преди три седмици съдията се е самоубил в рехабилитационна клиника за хора със зависимости край Санта Фе. Отпечатък от палец го свързва с две убийства в Билокси, но все още нямаме доказателства, че той е убиецът на господин Кронк. Разполагаме само с мотив и начин на извършване на престъплението.
Джейн Кронк избърса очи, а Гъф я потупа по ръката.
— Какъв е мотивът? — попита Роджър.
— Датира от лятото на осемдесет и девета година, когато Баник стажувал във фирмата на баща ви. По неизвестни причини не му предложили работа като адвокат, след като се дипломирал. През онази година баща ви бил наставник на стажантите и написал на Баник писмо, в което го уведомявал, че няма го назначат. Изглежда, той приел тежко отказа.
— И е чакал двайсет и три години, за да го убие? — възкликна Гъф.
— Точно така. Бил е много търпелив и много пресметлив. Познавал е всичките си жертви и ги е следил, докато не настъпел подходящият момент. Никога няма да узнаем подробностите, защото Баник е унищожил всичко, преди да се самоубие. Архиви, бележки, харддискове, всичко. Знаел е, че федералните вече са по следите му. Бил е изключително старателен. От ФБР са много впечатлени.
Те я слушаха изумено и мълчаха. След продължителна пауза началник Търнбул каза:
— Споменахте начина на престъпленията.
— Всички убийства са извършени по един и същ начин, с едно изключение. Удар по главата, после удушаване с въже. Всеки път едно и също въже, вързано на двоен кръстовиден възел. Рядко се използва, само понякога от моряците.
— Неговата визитна картичка — кимна Търнбул.
— Да, и това не е необичайно. Профайлърите на ФБР смятат, че той не е искал да бъде заловен, но е държал някой да узнае за злодеянията му. Убедени са също така, че е имал някакво предсмъртно желание, поради което и се е самоубил.
— Как се е самоубил? — попита Роджър.
— Със свръхдоза. Не сме сигурни какво е изпил, защото според инструкциите му не е направена аутопсия. Пък и не беше нужно. От ФБР изследваха пръстите му, но те бяха силно увредени и не беше възможно да се снемат отпечатъци.
— Баща ми е бил убит от съдия? — попита смаяно Гъф.
— Да, така смятаме, но никога няма да можем да го докажем.
— И той никога няма да бъде разобличен?
— Оставил е отпечатък от палец по време на убийствата в Билокси. Местният шериф възнамерява да се срещне с близките на жертвите, за да решат какво да правят. Има вероятност да пуснат информация, че убийствата са разкрити и че извършителят е Баник.
— Искрено се надявам — каза Роджър.
— Но няма да има съдебно преследване, така ли? — попита Гъф.
— Не. Той е мъртъв, а сериозно се съмнявам, че ще го съдят in аbsепtiа. Шерифът е на мнение, че семействата на жертвите, поне едното, няма да искат да предприемат нищо. Съдебният процес би бил много сложен, дори невъзможен, защото Баник няма да присъства и да се противопостави на обвинителите си.