Списъкът на съдията
- Автор: Гришэм Джон
- Серия: Таен свидетел #2
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-769-526-9
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Списъкът на съдията». Краткое содержание книги:
Но едно е да имаш подозрения, а друго — да можеш да ги докажеш. Мъжът е умен, манипулативен и изобретателен и никога не оставя улики на местопрестъплението. Разбира от криминалистика и полицейски процедури. И най-важното: познава закона, защото е окръжен съдия във Флорида. В списъка на жертвите му попадат хора, имали нещастието да се изпречат на пътя му. Ще успее ли Лейси да го залови, преди да влезе в този списък?
40
В 7:30 ч. в неделя два екипа агенти и криминалисти от ФБР, подкрепени от местни служители, атакуваха Баник. Първият екип проникна в дома му с лост и деактивира алармената система, но чак след като събуди всички съседи. Вторият влезе в съда на окръг Чавес с помощта на Даяна Джан и един портиер и се зае да претърсва бюрото му, картотеките, рафтовете с книги — всичко, което имаше вероятност да е докосвал. Бързо установиха, че картотеките и чекмеджетата на бюрото му са празни. Даяна озадачено забеляза колко много от личните му вещи липсват. Рамкирани снимки, награди и сертификати, ножове за отваряне на писма, писалки, бележници. Тя се приближи към бюрото, търсейки папките на делата, по които беше работил, но тях ги нямаше. Не можеха да проникнат в настолния му компютър, защото харддискът липсваше. Отнесоха го в един микробус, който да го откара в лабораторията.
В дома му намериха празен хладилник и празни кофи за смет. Купчини дрехи и кърпи бяха изпрани и метнати върху леглото. В малкия кабинет не откриха лаптопи и телефони. Не успяха да влязат и в домашния му компютър. Харддискът беше изваден.
Обиските щяха да отнемат часове, дори дни, но скоро стана ясно, че домът и кабинетът му в съда са старателно почистени. Два часа ръсиха с прах откритите повърхности, но не успяха да снемат нито един латентен отпечатък. Невъзможно беше човек да е живял и работил в района от години и да не е оставил нищо след себе си.
Изписаха Джери по обед. Все още й се гадеше и не бе в състояние да се храни, но лекарите можеха само да я тъпчат с лекарства. Главата я болеше, а ибупрофенът почти не облекчи пулсиращата болка. Китките и глезените й бяха изтръпнали, но постепенно възвръщаха чувствителността си. Беше говорила с Дениз два пъти и я увери, че е в безопасност и се подобрява, затова няма нужда да идва. Потегли от болницата с двама придружители, млади и много симпатични федерални агенти: единият шофираше, а другият седеше на задната седалка и постоянно й задаваше въпроси. Тя обаче не беше в настроение да говори и след малко той я остави на мира. Джери рееше поглед през прозореца и преживяваше отново последните четиресет и осем часа, все още изумена, че е жива.
Не бяха намерили Баник. Тя отдавна се беше убедила, че той е способен на всичко, особено да се промъква незабележимо в тъмното. Беше се похвалил, че смята да изчезне някъде далече. Докато навъртаха километри и часовете се нижеха, Джери усети как започва да я гложди страховита и съвсем реална вероятност. Ами ако беше избягал и никога не си получеше заслуженото? Ако чудовищните му престъпления останеха неразкрити? Ако самотният й кръстоносен поход в търсене на убиеца на баща й се окажеше напразен?
И дума не можеше да става да се върне в Мобил. Той беше идвал в дома й, беше позвънил на входната й врата, знаеше къде живее. Беше я проследил до мотела и я беше отвлякъл, без никой да го види, без да остави следа. Както винаги. Джери се питаше дали изобщо някога ще може да се прибере вкъщи.
Два часа по-късно влязоха в Талахаси и скоро криволичеха по улиците в центъра на града. Когато спряха пред дома на Лейси, тя ги чакаше на площадката. Двете с Джери се прегърнаха, поплакаха си и чак тогава влязоха.
Али се беше върнал преди няколко часа и Лейси му бе разказала какво се е случило. Гънтър я допълваше, изпълнявайки с огромно удоволствие ролята на герой. Лейси не изпитваше почти никакво съмнение, че историята за неговата схватка със сериен убиец ще се разкрасява непрекъснато при всяко разказване и ще се превърне в легенда.
Лейси помоли един от агентите да отиде за пица. Другият застана на входа на пост. Вътре четиримата се разположиха удобно в дневната и започнаха да си разказват. Дори намериха сили да проявят чувство за хумор, особено когато Гънтър, въодушевен както винаги, млъкна по средата на изречението, за да притисне ребрата си. Макар и с натъртена челюст, той не спираше да дрънка.
Джери разказа за разговорите си с Баник. Той не беше признал открито за нито едно убийство, но неохотно се беше съгласил с части от нейния разказ. Отричаше, че е убил Ашли Барасо, макар че това бе слабо вероятно. Повече тревога пораждаха твърденията му, че е убил и други хора, които Джери не е издирила.
В 17 ч. пристигнаха в офиса на ФБР. Клей Видович ги посрещна и всички се настаниха около масата в главната заседателна зала. Добрата новина беше, че все пак са снели латентен отпечатък от гаража на Баник. Лошата — че отпечатъкът не беше негов. Клей беше убеден, че ще открият още, но признаваше, че са сериозно затруднени от старанието, с което Баник е почистил навсякъде. Мобилният му телефон беше престанал да работи в Крествю. Сигурно го беше изхвърлил. Човек с името Рос Баник не беше резервирал полет през последните седемдесет и два часа. Секретарката му не го беше чувала. Баник нямаше близки тук, само сестра, която живееше далече и с която той не общуваше.
Въпреки това Видович твърдеше, че ще го намерят. Организирано било мащабно издирване в цялата страна, залавянето му било просто въпрос на време.
Джери не беше толкова сигурна, но не сподели опасенията си. Когато най-сетне се успокои, тя започна да разказва за предишните два дни. Само че й прилоша и обеща да разкаже по-подробно в понеделник.
Слава богу, чу някой беше проникнал с взлом в проклетата хижа.
41
Той спря в Амарило само колкото да остави в пункт на „ФедЕкс“ плик за бърза доставка. Като подател използва собствения си служебен адрес в съда на окръг Чавес, а получателят беше Даяна Джан на същия адрес. Ако всичко се развиеше по план, щяха да вземат плика в понеделник следобед и да й го доставят до 10 ч. във вторник.
В 8 ч. в понеделник той паркира наетия автомобил пред „Пекъс Маунтин Лодж“ и се полюбува за кратко на красивата планина в далечината. Скъпата рехабилитационна клиника беше сгушена върху склона и почти не се виждаше от лъкатушещия провинциален път. Той си смени ръкавиците и избърса волана, дръжките на вратите, таблото и бордовия компютър. През последните двайсет часа непрекъснато беше с ръкавици, затова знаеше, че колата е чиста, но все пак не искаше да рискува. Влезе в лъскавото фоайе с малкия си сак и поздрави рецепционистката с „добро утро“.
— Имам записан час при доктор Джоузеф Касабиан — вежливо съобщи той.
— Как се казвате?
— Баник. Рос Баник.
— Седнете и изчакайте, моля. Ще го повикам.
Баник се настани на лъскавото кожено канапе и се загледа в модернистичните картини по стените. Срещу 50 хиляди долара месечно богатите алкохолици със сигурност заслужаваха приятна обстановка. „Пекъс“ имаше клиенти рок звезди, холивудски знаменитости и хора, които не слизаха от самолетите, но въпреки известността си клиниката се гордееше, че успява да им осигури уединение. Проблемът с конфиденциалността беше, че много от предишните пациенти изгаряха от желание да говорят за „Пекъс“.
Доктор Касабиан се появи скоро и двамата се оттеглиха в кабинета му. Той беше към петдесетгодишен, бивш наркоман. „Нима не важи за всички?“, беше казал по телефона. Седяха до ниска масичка и пиеха скъпа минерална вода.